Моето най-избрано стадо

Онзи страдащ, той е Мой. Онзи плачещ, той е Мой. Онзи отхвърлен, той е Мой. Онзи изплашен, той е Мой.

Не съм ли ти казал: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните“? (Лука 5:31)

Не Ме интересуват природните способности. Съсредоточен съм върху сърцето (центъра на разума, ума) и въпросите на духовното преобразяване. Преобразяването от глупост (ум, воден от его) към мъдрост (ум, воден от праведност) е онова, което Ми носи слава. Онези, които идват при Мен „болни“, са напълно подходящи, защото кой друг би останал да дойде, ако не болните?

Твоите герои не са нищо за Мен. Твоите знаменити също не Ми правят впечатление. Твоите мъдреци, всички те лишени от истинска мъдрост. Не съм впечатлен от Своя прах в естественото му състояние. Съкрушен и разкаян дух е онова, което Ми е угодно (Исая 66:2).

От старото творение към новото — това е проектът на преобразяване, който харесвам. Моите отличителни черти на величие са смирение, мир, мъдрост и радост в духа, не като онова, което цени човекът. Падналият човек предпочита да празнува пари, положение и похвала от други хора.

Ако тези думи те безпокоят, вероятно си в опасност да бъдеш погълнат. Да, ако напуснеш стадото, не мога да бдя над теб. Вълци и лъвове те чакат, и те имат вкус към теб, тъй като ги храниш от доста време. Моето стадо познава своя Пастир. Моето стадо никога не би напуснало Моята грижа; те биха се страхували да напуснат Моята грижа.

Гледай на нещата, както Аз гледам. Разбери Моята мъдрост. Желай Моята праведност вместо светските ценности. Мога да благословя само онова, което одобрявам, и се противопоставям на твоите плътски желания. Отстъпи! Предай се на Мен, каквото и да струва.

Ти не би могъл дори да си представиш какво съм планирал за теб; то е повече, отколкото би могъл да поискаш или да си представиш. Ако вкусиш дори хапка от трапезата, която съм приготвил за теб, ще пируваш с Мен и никога вече няма да ядеш от коритото на свинете.

Тогава отиде и се пристрои при един от гражданите на онази страна, а той го изпрати по нивите си да пасе свине. И той с готовност би напълнил корема си с шушулките, които ядяха свинете, но никой не му даваше нищо. Но когато дойде на себе си, каза: „Колко наемници на баща ми имат хляб в изобилие, а аз загивам от глад!“ (Лука 15:15-17)