Носейки Неговото иго

Добро е за човека да носи иго в младостта си. Нека седи насаме и мълчи, защото Yahweh му го е наложил… Но макар да наскърбява, Той ще покаже състрадание, толкова голяма е Неговата неизменна любов. (Плачът на Еремия 3:27-28, 32)

Събуждам се сам, без жена до себе си. Чувам гласа на децата си, но само в ума си. Да, Отче мой, това иго е различно. Това не е лесно.

Това иго ме отдалечава толкова от светлината, заключен без пряка слънчева светлина, без пряка светлина от СИНА. Трябва да си проправя път обратно. „Нека се насити с позор,“ (ст. 30) Ти каза. Наистина, всичките Ти думи се сбъдват.

Всичко, което мислех, че представлява свобода, е изчезнало. „Затворете вратите,“ викат моите пазачи. Вратите се затварят. Затворен съм. Жилището ми не е по-голямо от килер. Сам съм, в мълчание.

Твоето слово казва: „Защото праведният седем пъти пада и пак става, а безбожните ще бъдат съборени чрез бедствие.“ (Притчи 24:16)

Бавно се изправям. Врагът се опитва все по-упорито да ме държи повален. Знае ли, че Ти няма да ме оставиш да падна, Отче? Разкрил ли си му, че няма да бъда посрамен или осъден? Знае ли, че неговите пратеници скоро ще бъдат в мир с мен? Знае ли, че съм един от Твоите?

Цялата тази болка, предателство и загуба; „Добро е,“ казваш Ти. [Аз] зная, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат [Теб], които са призовани според [Твоето] намерение. (Римляни 8:28)

Затова, Отче, ще се уповавам на Теб, защото къде другаде мога да отида? Мога ли да се изправя, Отче? Научих ли урока си, този житейски урок? Ще нося ли още? Ще правя каквото кажеш. „Радвай се само в Мен, само в Мен.“ Това са Твоите думи.