Неговата манна

Аз се трудих напразно; изхарчих силата си без полза и за нищо. Но полагаемото ми е в ръцете на Yahweh, наградата ми е при моя Силен. (Исая 49:4)

Какво означава да си се борил толкова усилено напразно? Какво е усещането, когато осъзнаеш, чрез Неговото откровение, че си прекарал твърде много време, действайки в плътта? Чудиш се какво е имал предвид Исая, когато е казал: „Но полагаемото ми“. Това е онова, което извира от милостта и благодатта на Yahweh; атрибути на Неговата любов към теб.

Когато се трудиш напразно, това е, защото не си поискал напътствия; ти си се движил твърде бързо пред Него в плътта, начина, по който си свикнал да действаш. Това винаги ще бъде напразно. Да, Той винаги е напред, но ти не си се спрял да помислиш за това; действията ти не са включвали Неговата воля.

Въпреки това Той ти даде ново сърце (ум) чрез смъртта на Своя Син, и Той вижда усилията ти да почетеш промяната. Сега е време да започнеш отначало. Не би ли искал да получиш полагаемото ти се?

Талантите, които имаш, ревността, която имаш за добри неща, да, Той ги е поставил в теб. Ще отидеш ли сега при Него за напътствие, за да може Той правилно да използва тези дарби?

Помни цар Давид, как желаеше да построи дом за Всемогъщия, храм от кедър и камък? Ако не бе спрян чрез пророк Натан, той със сигурност щеше да започне проекта. Той направи добре, че бе в сърцето му да направи такова нещо (2 Царе 7:3). И все пак, в пророческия момент на неговото откровение, му бе казано: „Не!“

Виждаш ли, ако бе продължил без да бъде възпрян, много усилия щяха да бъдат пропилени в правенето на нещо, което изглеждаше толкова добро и толкова почетно, а все пак не бе за него да построи!

Просто дай на Yahweh едно готово сърце и Той ще начертае плановете; Той ще наеме работниците; и Той ще плати разноските.

Преди да се заемеш с каквото и да е, попитай Го. Пропускай всяка мисъл, и следователно всяко действие, през Него! О, как желае Той такава връзка с теб. Той ще има такава връзка с теб. Попитай Го! Неговата манна ще бъде далеч по-добра от хляба, който произвеждаш със собствените си способности. Това е още един модел, наистина неизбежен модел.