Макар да се съмнявам, пак ще вярвам

Всички тайни на живота могат да се сведат до една идея — вяра! Наистина ли вярваме на нашия Създател? Наистина ли Го приемаме на думата Му? Направили ли сме прехода от главово знание към вяра, към неща отвъд нашето разбиране? С други думи, преминали ли сме от възможно убеждение към точно действие?

Ако наистина вярвахме на Създателя, ако наистина Го приемахме на думата Му, никога нямаше да се страхуваме, никога нямаше да губим радост и никога нямаше да се съмняваме.

Познавам ви от години, братя и сестри мои. Начинът на човека е във вас. Да, казвате ми, че вярвате, но не ви вярвам. Вече не мога. Вярата ви не ви е позволила да преминете отвъд; тя не се е превърнала в убеждение в действие. Вече не мога да живея с такова убеждение; трябва да вярвам повече от това.

Умът ми е съсредоточен само върху една мисъл. „Тревожеше ли се Yahshua някога за нещо? Съмняваше ли се някога в абсолютната доброта на Отца?“ Не! Не! Не е отговорът; а това означава, че в градината, когато можеше да бъде изкушен да се усъмни, Той се пребори с това, преди съмнението да успее да се прояви.

Аз също трябва да пристъпя, не, всъщност да прескоча до това място, и да призная съмнението си първо е единственият начин да стигна дотам. Знам в главата си, че Неговите пътища са единственият начин да имам живота, за който съм призован; сега трябва да превърна убеждението си в действие.

Моля Те, роди истинска вяра в мен, Отче. Искам убеждение в най-чистата му форма, убеждение, което действа. Само Ти можеш да ми покажеш, че всичко, което казваш, е истина. Покажи ми, че всичко е истина, Авва. Покажи ми какво ще направиш за онзи, който наистина иска да вярва, който иска да види вярата си проявена.