Наистина ли ни е грижа?

Отче, Твоите пътища са далеч по-превъзходни от нашите; ще Ти се доверим, дори когато силата Ти ни плаши. Няма да поставим доверието си в друг. Дори няма да се тревожим как ще ни избавиш. Всичко, от което се нуждаем, е да чуем гласа Ти да казва: „Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен вярно и непорочно.“ (Битие 17:1) Говори и ние ще последваме.

Ти си ни научил на много неща, Авва, и точно те ни идват наум, точно те изпълват съзнанието ни: 1. Ти няма да търпиш децата Ти да живеят в страх от човека; 2. Страхът от човека е грях в Твоите очи. Той казва: „Не Ти вярвам, Отче“; 3. Навсякъде в Словото Си Ти учиш децата Си, че никога няма да бъдат обезсърчени, осъдени, засрамени или унижени; 4. Ти ни внушаваш, че срамът и осъждението причиняват хаос в умовете на децата Ти, защото децата Ти не се подчиняват. Макар любовта Ти да може да възстанови всичко, липсата на вяра само подхранва вътрешния срам; 5. Не е нужно да се защитаваме и единствената битка, която има значение, е битката да Ти вярваме; 6. Ти показваш поглъщащата Си любов и ревност за децата Си; 7. Ти ни напомняш за смъртта на Твоя Син и как проливането на Неговата кръв внася пълнотата на Твоята сила в живота ни. Животът е в пролятата Му кръв; 8. Ти ни заповядваш да се покланяме и да хвалим в онова, което изглежда като най-тъмните ни часове, и че чрез послушание на това Ти ще накараш слънцето да засияе отново. Радост и просперитет ще дойдат.

Затова, Отче, не ни е грижа какво могат да кажат другите. Ще правим радикално онова, което Ти казваш. Ако човек трябва да се съгласува с нас в усилията ни, Ти ще ни покажеш. Иначе сме отдадени единствено на Теб.

Трябва да видим Словото Ти да се сбъдне за нас. Нуждаем се от Теб да премахнеш завинаги всеки страх от човека в нас, и всеки ирационален страх, който може да имаме от Теб, и да го заместиш с благоговение и запленяваща зависимост от Теб. Нека бъде така!