Никакви молитви за Мен

Деца Мои, видяхте ли,
как Аз издигах молитви за Себе Си?
Беше ли „искай и получи“ и за Мен,
или този модел беше само за вас?
Представете си Гетсимания; от какво се страхувах Аз?
Заради радостта, поставена пред Мен, възкресението Ми бе толкова близо!
Може би беше, когато висях на кола,
предвидих ли, че ще извикам „изостави“?
Отново питам: „Молих ли се за Себе Си?“
Кажете Ми, деца Мои, какво виждате?

Внимавайте в тази реалност. Търсите ли скрити истини, тайните на Царството, докато пренебрегвате очевидните духовни реалности точно пред вас?

Когато четеш „примерната молитва“ (Матей 6:9-13), инструктиран ли си да се молиш за себе си? Може да твърдиш, че „дай ни днес насъщния ни хляб“ (ст. 11) звучи като лична молба. Но в контекста си инструктиран да не се тревожиш за такива неща, ако търсиш първо Царството (Матей 6:25-34). А „прости ни дълговете ни“ (ст. 12); това е изцяло за прощаването на другите, докато прощението на Месията се проявява в теб.

Наистина ли вярваш, че поради жертвата на Неговия Син обещанията на Yahweh вече са „да“ и „да бъде така“ (2 Коринтяни 1:20)? Ако е така, тогава защо настояваш да молиш отново за нещо, което вече притежаваш чрез вярата, която ти беше дадена (Лука 17:6)?

Представи си, че държиш скиптър на праведност. Можеш ли да го видиш в ръката си? Сега си представи, докато го съзерцаваш, да викаш: „Авва, моля Те, дай ми скиптър на праведност.“ Покай се за неверието си! Покай се за това, че не си вярвал, че смъртта на Yahshua отговори на всичките ти молитви много преди изобщо да си ги отправил (Псалм 21:2).

Ако е така, тогава за какво е молитвата? Молитвата е общуването и общността, които изграждат и укрепват връзката ни с Отца, Сина и Духа. Но акцентът тук е да ти помогне да разпознаеш, че прекалено често молитвите ти са съсредоточени върху лични желания във физическото царство, макар Yahshua да е казал: „Моето Царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36)

Това ни оставя с нещо важно за размисъл относно целта на молитвата. Ако Неговото Царство не е от този свят, трябва да преобразим молитвите си, за да отразяват истинската ни идентичност като синове или дъщери на Светлината, а не деца на „себе си“. Как би изглеждало това? Разбирането на истинската ти идентичност би било по-добре изразено с молитви, съдържащи много повече благодарност и хвала и много по-малко „дай ми!“.

Как ти звучи нещо такова? „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име. Да дойде Твоето Царство. Да бъде Твоята воля. Както на небето, така и на земята.“ Да, очевидното се крие пред очите ни!