Зеницата на чие око

Но Yahweh каза на Самуил: „Не гледай на вида му или на височината му, защото съм го отхвърлил. Yahweh не гледа на нещата, на които гледат хората. Хората гледат на външния вид, но Yahweh гледа на сърцето [центъра на разума].“ (1 Царе 16:7)

Саул (Павел) учеше, че трябва да пленяваме всяка мисъл и да я правим послушна на Месията (2 Коринтяни 10:5). Той разкриваше месианския намек на думите на великия пророк. Той казва: „Вие съдите по външния вид;“ (ст. 7) вие гледате на външното, физическото, но именно умът наистина има значение (ст. 5). Да, умът, и заповедта да пленяваме всяка мисъл, е великолепно съзвучна с еврейското разбиране на пророка за сърцето, центъра на разума. Хората гледат на външния вид, но Yahweh гледа на сърцето!

Yahweh търси ума на Месията в теб. О, да, любими, [Неговите] пътища са по-високи от твоите пътища и [Неговите] мисли [по-високи] от твоите мисли. (Исая 55:9)

Цар Давид беше човек по сърцето на Yahweh; „зеницата на окото Му“ (Псалм 17:8). Кой беше Давид? Той беше убиец, прелюбодеец!

Нека не остане съмнение; днес в църквата има много „Давидовци“, изгубени в своето беззаконие, а все пак лудо отдадени на нещата на Отца. Самата църква би нарекла тези съвременни „Давидовци“ грешници, виновни, нечисти, дори негодни за спасение. И би ги обвинявала в сърцата си, докато същевременно пее хвалебствия на „Господ“ на седмичните служби, използвайки думи от същите Псалми, написани от Давид, убиеца и прелюбодееца.

Проповядва се истината за смелостта и родословието на Давид, което разбира се води до Месията. Но проповядването започва с плам, също както и осъждането на тези съвременни Давидовци. И всичко това е скрито под покрова на самопровъзгласена праведност.

Тази разкъсаност не се дължи на факта, че е минало толкова много време, откакто цар Давид е ходил по земята, сякаш времето би излекувало конструкциите на егото. Времето не променя сърцето на човека. Всички съгрешиха и не достигат до славата на Всемогъщия. (Римляни 3:23)

Тази разкъсаност се дължи на отричането, че марката „църква“ или практиката на „християнството“, която проповядват, не съвпада с истинското намерение на мислите им, злината в сърцата им. Непрощението и осъждането са явното доказателство.

Обичаме да признаваме величието на Месията, докато Той „ни прощава, макар да не знаем какво правим. (Лука 23:34)“. И все пак е наистина рядкост да видиш съвременен вярващ да положи живота си за друг, особено за някой, който е „недостоен“.

Yahweh търси онези, които осъзнават, че ако Той използваше само „добри“ хора да вършат делото Му на земята, тогава нямаше да има кого да използва. Спри да съдиш погрешно живия си брат по външния вид, докато същевременно прославяш мъртвите герои на вярата, които са били точно като тях. Това наистина е проверка на реалността за всички нас!