Адам или ти?

Адам: Защо изобщо някой би обвинил мен за грешните желания на собственото си сърце?

Ева: Ами, Адаме, знаеш, че си първият човек, който е съгрешил.

Адам: Ех, благодаря ти, скъпа. Все пак имах помощ, ако си спомняш. Но говоря сериозно; изобщо не ми харесва идеята да бъда обвиняван за греха на друг. Просто е нелепо, наистина неоправдано.

Ева: Ами, сигурна съм, че някой ден хората ще създадат свои собствени учения и ще представят вярванията, които са измислили в собствените си сърца, сякаш наистина идват от нашия Отец.

Адам: Искаш да кажеш, че хората наистина ще повярват в учението, че Yahweh ще подведе мен под отговорност за тяхното собствено беззаконие?

Ева: Сигурно е, че ще се случи.

Адам: Yahweh ми прости и, макар последствието за бунта ми да беше тежко, Неговото прощение ме превърна в ново създание. Авва казва, че всички хора имат същата възможност да се покаят и да станат съвсем нови.

Ева: Значи изглежда, че дори техният грях да променят думите на Авва също ще бъде опростен?

Адам: Да, скъпа, но все пак ме тревожи. Ако бъдат превърнати в нови създания, защо биха съгрешили отново дори след като им е дадена такава благодат? И още по-лошо, защо биха съгрешили и обвинили мен?

Ева: Съвсем сигурна съм, че и двете ще се случат. Изглежда, че хората имат склонност точно към това.

Адам: Е, ето го тогава!

Ева: Кое, Адаме?

Адам: Всички хора ще бъдат точно като мен, съвсем сами; няма да им трябва моята помощ, за да съгрешат. Просто аз се случих да бъда пръв.

Ева: Моля те, обясни, Адаме.

Адам: Съгреши веднъж, добре, обвини мен! Но съгреши отново, след като си бил обновен — сега кой е виновен?

Ева: О, разбирам. Сега нека се молим и те да го разберат.

И така, всеки от нас ще даде отчет за себе си пред Всемогъщия. (Римляни 14:12)