Острието на скръбта

„За да позная Него [да стана като Него] и силата на Неговото възкресение, и общението в страданията Му, ставайки съобразуван с Неговата смърт [чрез умиране за своето „аз“], ако по някакъв начин бих достигнал възкресението от мъртвите. Не че вече съм достигнал, или вече съм станал съвършен [Месията изцяло оформен в мен (Гал. 4:19); достигнал ума на Месията]; но следвам напред, за да уловя онова, за което и Месията Yahshua ме улови [да бъда усъвършенстван; да достигна Неговия ум]. Братя, аз не мисля за себе си, че съм уловил [все още не съм достигнал ума на Месията]; но едно правя: забравяйки задното [старите начини на мислене] и простирайки се към предното, тичам към прицелната точка за наградата на горното призвание [Неговия ум в мен] на Силния в Месията Yahshua. И тъй, колкото сме зрели, нека мислим така [вярата, че горното призвание е да достигнем ума на Месията]; и ако мислите нещо другояче [вярвате, че това не е възможно или дори не е горното призвание], Силният ще ви открие и това. Но докъдето сме достигнали [дошли в съгласие], нека следваме едно и също правило, нека мислим еднакво [че е възможно].“ (Филипяни 3:10-16)

Да, ставането като Него е крайното призвание. То е Небесното царство, проявяващо се в теб (Лука 17:21).

Но ние сме граждани на Небето, където живее Господарят Yahshua Месията [умът на Месията]. И ние с нетърпение чакаме Той да се върне като наш Спасител. Той ще вземе слабите ни смъртни тела [мисловни нагласи] и ще ги промени в славни тела като Своето собствено, като използва същата сила, с която ще подчини всичко под властта Си. (Филипяни 3:20-21)

Ти си гражданин на Небето, който ще наследи прославено тяло, точно като онова, което сега обитава самият Месия. Да, Той е наш брат и ние сме сънаследници с Него (Римляни 8:17)!

С тази реалност на Царството пред очи, задай си този важен въпрос: „Колко от вечността си ще прекараш, задоволявайки земната си плът?“

„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда унищожават и където крадци подкопават и крадат; а си събирайте съкровища на Небето, където нито молец, нито ръжда унищожават и където крадци не подкопават, нито крадат. Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти [умът].“ (Матей 6:19-21)

Живееш ли плътски, сякаш земното ти съществуване е всичко, което съществува? Вярваш ли, че стикерът с риба на бронята ти и седмичните ти посещения в църковните сгради са достатъчни за живот в Царството? Именно заради тези грешки в мисленето съществува скръбта! Тя е усещане, изпитвано само на земята, и е дадено, за да те насочва.

Не е ли истина, че всичкото ти усилие носи само скръб? Какво получава човек за целия труд и тревожно усилие, с което се труди под слънцето? Всичките му дни трудът му е скръб и болка; дори през нощта умът му не почива. И това е суета. (Еклесиаст 2:22-23)

Животът, воден от его, се живее само за физическо удоволствие. Но когато осъзнаеш как всъщност ще съществуваш във вечността, без „съкровища на земята“, ще преразгледаш приоритетите на краткия си жизнен път. Ще преосмислиш целта на живота си.

Скръбта е знак, че не живееш по замисъла на Yahweh за живота ти. Тя е предназначена да те предупреди, че си изгубил вечния фокус и си обвързан с неща на плътта.

Видях всичките дела, извършени под слънцето; всички те са суета, гонене на вятър. И когато разгледах всичко, което ръцете ми бяха направили, и труда, който бях положил, за да го постигна, всичко беше суета, гонене на вятър; нямаше никаква полза под слънцето. (Еклесиаст 1:14; 2:11) Безсмислен труд и гонене на вятър, всичко е скръб!

И както с всяко оръжие, скръбта се използва, за да измести съзнанието ти; скръбта е предназначена да те научи на нещо. Yahweh казва: „То е Моето оръжие, Моето предупреждение вътре в теб, макар че то няма да успее да те унищожи (Исая 54:16-17).“

Изкупен си, за да живееш като духовно същество, което е в процес на отърсване от остатъците на плътта. Живей с вечен разум; живей като гражданин на Царството, и острието на скръбта, както и всички земни емоции, ще загине.