Ето Те

Месията във вас, надеждата на славата. (Колосяни 1:27)

Когато срещнеш човек и разглеждаш всяка негова дума, не отнема дълго време, докато можеш да направиш заключение. Всяка небрежна дума намалява възможността; всеки необуздан израз намалява вероятността дървото му („истината“) да дава добър плод.

За какво се вслушваш? Всяка дума трябва да съответства на словото на Yahweh (онзи говор, за който говорихме наскоро в #351). Мойсей каза, а Yahshua се съгласи: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от устата на Всемогъщия.“ (Второзаконие 8:3 и Матей 4:4) Когато хората живеят, или не живеят, чрез словата на Yahweh, „По плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7:16)

Лесно можеш да различиш качеството на плода, защото то се определя от често изричаните думи. За съжаление, повечето пъти са нужни само няколко думи, може би не повече от изречение-две, за да се разпознае, че качеството на плода е лошо. Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове... (Матей 7:17-20)

И така, слушаш с духовни уши. Пресяваш думите на хората през гласа на Отца и чрез познаването на Неговото Слово, чрез познаването на Yahshua и на Писанията.

С всеки нов човек, когото срещаш, гледаш и слушаш: „Могат ли да усетят желанието ми да разбера дали Ти си в тях, Отче? Могат ли да Те чуят? Толкова много се самозалъгват, че говорят от Твое име, Авва; копнея да срещна онези, които наистина го правят.“

Всяка нова възможност е като търсене на бисера с голяма цена (Матей 13:45-46). Слушам гласовете им, но най-много ме интересува източникът на думите. И с всяка чута дума си спомням Неговото обещание: „И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“ (Матей 7:20)

В мен гори копнеж: „Къде са те, Отче; къде са другите като мен, тези, които са Те видели и чули, тези, които Те познават?“ Моля и се радвам с Отца в тези мигове.

В самотата си викам: „Дърветата говорят за Теб; и вятърът шепне за Теб. Когато слънцето изгрява и залязва, ярките багри викат през облаците: „Не хвали ли нашата красота Всевишния?“ И аз не мога да остана безмълвен; ако мълчах, камъните биха викали.“ (Лука 19:40)

Мечтая да Го намеря в друг, в думите му. Мечтая за деня, когато дори една душа проговори и докато слушам, изречените думи и оформените изречения да пронижат съвестта ми. Мисли биха бликнали от душата ми: „Ето Те, Отче. Ето Те.“ И бих те прегърнал в моите братя и сестри.

Ето, колко е добро и колко е приятно братя да живеят заедно в единство! (Псалм 133:1)