Нито крачка повече

От това време Yahshua започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много неща от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. (Матей 16:21)

Както беше с Yahshua Месията, така е и с теб. Отец е определил броя на дните на човека; отредил е броя на месеците му и е поставил граници на живота му, които той не може да премине (Йов 14:5).

Не се ли продават две врабчета за един медник? И нито едно от тях не пада на земята без волята на твоя Отец. А космите на главата ти са всичките преброени. И тъй, не бой се; ти струваш повече от много врабчета. (Матей 10:29-30)

Yahweh има власт над всеки живот. Това е неизменен закон. Не само че Той е определил твоето начало и твоя край, но е подредил и всичко помежду им. Нужно е сериозно духовно размишление, за да можеш дори да допуснеш, камо ли да проумееш, истината, че всеки отделен аспект от живота ти е бил одобрен предварително, преди да си физически сътворен.

Ти може лесно да заявиш огромната си признателност за суверенитета на Отца в живота на Yahshua, „че Той трябва да отиде в Ерусалим, за да пострада...“ Или дори признателността си за това, че дори „малка птичка не може да падне на земята без волята на Отца.“ Но не остава ли все пак известна разкъсаност, някакво замъглено отричане, когато става дума за суверенитета на Yahweh в собствения ти живот?

Той те е сътворил с ясна цел и когато тази цел бъде изпълнена, ти ще бъдеш „завършен“. Yahshua познаваше такава близост. Можеш ли да си представиш живот, толкова интимно свързан с Отца, че когато целта Му в живота ти бъде изпълнена, да заявиш: „Свърши се [изпълни се, завърши се]!“ (Йоан 19:30) Да, Yahshua познаваше такава близост.

Тази близост се роди от постоянното Му размишление: „Не Моята воля! Не Моята воля! Не Моята воля.“ Това гарантираше, че само волята на Неговия Отец (мислите и намеренията на Yahweh) щяха да имат място в ума Му, и само по нея щеше да действа. „Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши нищо от Себе Си, а само това, което вижда Отец да върши; понеже каквото върши Той, това върши подобно и Синът.“ (Йоан 5:19) „Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.“ (Йоан 12:49)

И накрая, има едно мощно средство, на което Yahshua често разчиташе. Той се оттегляше на пусти [уединени] места, за да се моли (Лука 5:16). И там Той правеше именно това — чакаше; никога не действаше по Свое усмотрение. Той чакаше, докато чуе гласа на Отца; и вървеше, както Отец говореше, а ако Отец мълчеше, Той не правеше нито крачка повече.

Синът не може да върши нищо от Себе Си. А ти можеш ли?

Душата ни чака Yahweh;
Той е нашата помощ и нашият щит.
Защото сърцето ни [средището на разума] ще се радва в Него,
Понеже сме се уповали на святото Му Име.
Нека Твоята милост, о, Yahweh, бъде над нас,
Както се надяваме на Теб.
(Псалм 33:20-22)