Тези „дребни“ неща

Никаква гнила реч [мръсен или замърсяващ език, нито зла дума, нито нездравословен или безполезен разговор] да [никога] не излиза от устата ти, а само такава [реч], каквато е добра и полезна за духовния напредък [изграждане] на другите, каквато подхожда на нуждата и случая, за да бъде благословение и да даде благодат [благоволението на Yahweh] на онези, които я чуват. (Ефесяни 4:29)

Гнила, както в „гнила реч“, в случая е определение (прилагателно), описващо нещото, като „вида“ на езика или речта. Това са мръсни, гнили, недобри, развалени, безполезни, негодни, некачествени, зловонни и празни думи. И да, това наистина е точно описание на заповедта.

Но нека погледнем малко по-различно и вместо да определяме нещото, „общуването“, нека се обърнем към действието на онова, което се случва. Спомняме си за Яков 2:18, където сме научени, че просто описването на вярата не е там, където е силата, а силата е в действието, в правенето. Еврейската гледна точка винаги е в правенето.

„Слушай, Израилю: Yahweh, нашият Силен, Yahweh е един! Да обичаш Yahweh, твоя Силен, с цялото си сърце [ум, воля, намерения, чувства] и с цялата си сила.“ (Второзаконие 6:4-5) Еврейската дума за „слушай“ означава да слушаш и да се подчиняваш, да чуеш думите и после да покажеш себе си послушен на тях. Действието е там, където е силата!

Нека, следователно, разгледаме отново идеята за „гнилото“, този път от еврейска гледна точка на действието. Каква е силата в гнилите думи, не просто сочното описание на това какви са гнилите думи? Думите не са просто мръсни и безполезни; те притежават сила, която задейства разложение, гниене, гноене, изтощаване, топене, стопяване и разпадане; те причиняват падение. Не е просто, че тези некачествени думи изтичат от устните; те причиняват смърт!

Смъртта и животът са във властта на езика, и които се отдават на него, ще ядат плода му [за смърт или живот]. (Притчи 18:21)

Отново си спомняме за Яков. Така и езикът е малка част от тялото, а се хвали с големи неща. Виж колко голяма гора запалва малка искра! И езикът е огън, свят на неправда. Езикът е поставен сред нашите части така, че осквернява цялото тяло и запалва хода на природата; и е запален от ада… Той е непокорно зло, пълно със смъртоносна отрова. (Яков 3:5-6, 8)

Гнилите думи причиниха падението! „Наистина ли Всевишният е казал да не ядете? Няма никак да умрете! Жената, която Ти ми даде! Змията ме измами!“ (Битие 3:1, 4, 12, 13)

Адам в нас знае, че е нужна само една погрешна мисъл, за да започне цялата верижна реакция. След падналите мисли следват паднали думи, а те предшестват паднали дела. Те задействат разложение, гниене, гноене, изтощаване, топене, стопяване и разпадане на всичко около тях. Гнилите думи започват лавина от разруха. Каквото умът мисли, езикът изповядва, а физическият свят се подчинява.

Смъртта и животът са във властта на езика, и които се отдават на него, ще ядат плода му [за смърт или живот]. Това е безкраен модел, който трябва да бъде разбран и разрешен.

С приемането на този свят стандарт идва неизбежната реалност, че няма празни мисли, няма дребни думи и няма незначителни изявления. Само поквареното „себе си“ ти позволява да мислиш, че мислите и думите са дребни неща. „Ако не убивам и не прелюбодействам, съм добре.“ И все пак, ако мразиш брат си в сърцето (ума) си или го наречеш глупак, вече си го убил. Ако събличаш онази жена с очите си или правиш похотливи забележки, вече си прелюбодействал в сърцето си (Матей 5:21-30).

Няма празни мисли, дребни думи или незначителни изявления. Беше платена голяма цена, за да се спаси умът ти. Няма нищо по-лошо от омаловажаването на онова, което тази жертва означаваше за Yahweh. Да си позволиш небрежен език е като да тъпчеш Неговия Син и да смяташ пролятата Му кръв за обикновена (Евреи 10:29). По-добре би било да не си се раждал/а, отколкото да живееш, сякаш мислите и думите ти нямат значение за Него.

Човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от устата на Всевишния. (Матей 4:4) Твоите думи, както Неговите, имат силата на живота и смъртта. Защо да не избереш живота?

Езекиил пророкува на сухите кости: „Чуйте словото на Yahweh!“ И те оживяха, изправиха се на краката си, извънредно голяма войска (Езекиил 37:4-10).

Всяка мисъл има значение, любими/а, и сега трябва да е ясно, че всяка дума, произлизаща от тези мисли, също има значение, всяка дума. И така, мисли живот и после говори живот!