Викът на олтара

„Защото кой от вас, ако иска да построи кула, не сяда първо, за да пресметне разноските, за да види дали има достатъчно, за да я завърши?“ (Лука 14:28)

Помисли за това: кулата е разширяване на мисловните процеси от плътски към духовни. Седенето е размисълът преди и относно онова, в което възнамеряваш да встъпиш. Цената не е нищо по-малко от освещаването на целия ти дух, душа и тяло (1 Солунци 5:23). Способността да завършиш не е нищо друго освен съгласието да приковеш „своето аз“ на стълба на мъчение. Който отхвърли стълба или откаже напълно да се отрече от всичко, дори от собствения си живот, не може да бъде Негов ученик (Лука 14:26-27; 33).

И сега е нужна правилна перспектива за прощението. Размисли над този въпрос; „Защо Yahweh някога би простил онова, за което е казал да умре?“ Казано по друг начин: „Неговото прощение за човека ли е, за когото Той казва, че трябва да загуби живота си, или е единствено за Неговия Син?“ Ето подсказката: „Бъдете добри и състрадателни един към друг, прощавайки си, както и Силният в Месията ви прости.“ (Ефесяни 4:32) Единствено в Yahshua имаме прощение от Yahweh!

И така, ако прощението пребивава единствено в Него, тогава трябва да започнем да се питаме дали практиката на съвременния „призив към олтара“, всеки призив да излезеш напред, е просто продължение на католическа догма. Дали е просто възкресен религиозен ритуал, който жертва (тайнства) Месията отново, отново и отново? Това може да те накара да се почувстваш много неудобно, но как се чувстваш по въпроса, няма значение. Онова, което има значение, е истината!

Посланието към всеки, който твърди, че е ученик, е да пресметнеш цената, преди да кажеш: „прости ми.“ Струва всичко, а прощението е единствено в Yahshua, Който ще упълномощи и усъвършенства вярата ти. Ще изисква всяка частица от онова, което преди си ценял, да бъде напълно разбита!

Сега, кой би искал да дойде на олтара и да получи? Ти ли? Да, наистина, ела такъв, какъвто си, но бъди готов да бъдеш смазан, никога вече да не бъдеш същия. Който намери живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради [Него], ще го намери. (Матей 10:39)

Твоят грях изисква да бъдеш унищожен до нищожност. Време е съвременният призив към олтара да стане вик на олтара. Да, който приема предупреждението, ще спаси собствения си живот. (Езекиил 33:5) Те чуват вика на истинския страж. „Затръби и предупреди народа!“ (Прочети Езекиил 33:1-9)