Всичко се променя

А докато излизаше на пътя, един дотича, коленичи пред Него и Го попита: „Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?“ А Yahshua му каза: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един — единствено Силният.“ (Марк 10:17-18)

Никой не е благ? Благ: на иврит: тов, което подразбира „красота“, а на гръцки: агатос, което подразбира присъща доброта. И двете описват онова, което произхожда от Yahweh и се овластява от Него в живота ти, чрез вяра. Yahshua признава, че дори Той не е присъщо благ, а че ВСЯКА доброта произхожда от Отца. Докато не се справиш с тази истина като с действителност, цялата основа на духовното ти съществуване ще бъде погрешна и несъвършена.

Какво се случва в съвестта ти, когато чуеш твърдения като: „Yahshua е трябвало да се научи да бъде праведен и е бил напълно способен да пропадне“? Защото ние нямаме Първосвещеник, който да не може да съчувства на нашите слабости, а имаме Такъв, Който е бил изкушен по всякакъв начин, точно както и ние — но Той не съгреши. (Евреи 4:15)

Или какво ще кажеш за: „Волята на Yahweh е била Месията да не бъде усъвършенстван до мига, в който издъхна за последно“? Защото на Него [Yahweh], за Когото е всичко и чрез Когото е всичко, беше подобаващо, водейки много синове към слава, да усъвършенства чрез страдания вожда на тяхното спасение. Понеже Той Самият пострада, когато беше изкушен, Той е способен да помага на онези, които биват изкушавани. (Евреи 2:10, 18)

Той беше изкушен; Той пострада; Той беше способен да съгреши; и не беше усъвършенстван, докато не издържа докрай. Ако учението ти е от масовия диалект, ще трябва сериозно да преразгледаш какво означава твоята вярваща система „Бог в плът“.

Ако Yahshua е можел да достигне до Своето всезнание, вездесъщност и всемогъщество като човек, тогава как би могъл да бъде пример за нас? Ако за Него не е било възможно да съгреши, тогава колко е впечатляващо, че не съгреши? Отново! Ако за Него е било невъзможно да съгреши, голяма работа, че не съгреши!

Онова, което прави живота Му най-необикновен, е, че Той се съблече от Своето „подобие на Силния“ и стана като човек. И тогава, като човек, изкушаван по всякакъв начин да съгреши, постигна съвършенство, съблечен от Своето „себе си“, отново ставайки като Силния. Нека бъде във вас същият ум, който беше и в Месията Yahshua, Който, бидейки в образа на Силния, не счете за грабеж да бъде равен на Всемогъщия, а се отказа от Своята слава, вземайки образа на слуга, и дойде в подобие на хора [отказвайки се от подобието Си на Силния]. И като се намери по вид като човек, Той се смири и стана послушен до смърт, дори смърт на кол. (Филипяни 2:5-8)

И така стигаме до разбирането, че Този, Когото наричаме Спасител, никога не е провъзгласявал, че собствената Му доброта ще бъде призивният зов за онези, които биха Го последвали. Той издържа на всяко изпитание и се научи на послушание до смърт, но никога не се похвали в самия Себе Си. Винаги щеше да бъде единствено праведността на Отца в Него, а тя тогава можеше да премине през Него към други, които биха понесли собствения си стълб на мъчение (Лука 9:23). Той никога не поиска да бъде прославен, но винаги твърдеше, че всяка слава в Него се приписва на Отца.

Това има всичко общо с твоя път като последовател на Месията. И ти ходиш в благостта на Отца; и винаги отдавай цялата слава на Него, за да не те разобличи за непобрата (да, знаем, че не е дума, но разбираш смисъла), която си.