Обречен

В крайна сметка това носи най-чистата радост, когато го освободиш напълно. Освободиш какво? Всичко, което подкрепя убеждението ти, че в теб има каквото и да е добро. И по този тесен път, където се изправяш лице в лице с истината, ще срещнеш отрезвяваща парадигма. „Ако бъдеше оставен на собствените си сили, щеше да бъдеш обречен.“

Пълноценната оценка на онова, което предлага спасението (продължаващият процес на спасяването на ума ти), е пряко свързана с признанието ти за онова, от което си спасен. „Ще се хваля с такъв човек, но със себе си няма да се хваля, освен с моите слабости.“ (2 Коринтяни 12:5) Хвали се с Него, защото слабостта е най-доброто, с което можеш да се хвалиш. Най-доброто, с което можеш да дойдеш на трапезата, е това: „Горко ми!“, извиках. „Погинал съм! Защото съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, а очите ми видяха Царя, Yahweh Всемогъщия.“ (Исая 6:5)

И ако си смирен, ще си спомняш колко дълбоко зла би била всяка страна на съвестта ти без Духа на Yahweh. Всяко изкачване от ямата, в която беше, е единствено заради Неговата благодат. Защото по благодат сте спасени чрез вяра — и това не е от самите вас, това е дарът на Yahweh. (Ефесяни 2:8)

Колко от вас са били изкупени от гроба чрез Неговата благодат, само за да започнат да вярват в нелепата идея, че някак си сте станали „добри“ заради това. Толкова ли сте неразумни? След като започнахте чрез Духа, сега опитвате ли се да завършите чрез плътта? Толкова ли много изживяхте напразно — ако наистина е било напразно? (Галатяни 3:3-4) Станал ли си осъждащ, надменен, самоправеден, самоуверен, вместо скърбящ, отчаян, смирен и трезвен?

Приближете се до Всемогъщия и Той ще се приближи до вас. Измийте ръцете си, грешници, и очистете сърцата си, двоедушни. (Яков 4:8) Може би би дръзнал да попиташ Yahweh: „Колко зъл съм извън Теб?“

Когато получиш откровение за огромността на злото в личното си желание на „своето аз“, и ти ще се ужасиш от алтернативата да бъдеш оставен на собствените си сили. Умът на онзи, който знае това, винаги е скърбящ, отчаян, смирен и трезвен.

И щом веднъж носим Неговия белег, изповядваме, че благоговейният страх от съдбата ни без Него ще държи очите ни устремени в Yahshua, автора и завършителя на нашата вяра (Евреи 12:2). „Зная, че каквото и да прави Yahweh, то ще бъде завинаги; нищо не може да се прибави към него, нито да се отнеме от него. Yahweh действа, и хората ще Му се боят. Онова, което беше, сега е; и онова, което ще бъде, вече е било, и Yahweh изисква сметка за миналото.“ (Еклесиаст 3:14-15)