Определи „вярвам“

Духовният човек: Нека прочетем Римляни 10:11: „Защото Писанието казва: 'Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.'“

Плътският човек: Но аз виждам как хората на Yahweh постоянно биват посрамяни.

Духовният човек: Както казва Писанието: „Всеки, който се уповава на Него (Yahshua), никога няма да се посрами.“

Плътският човек: Не разбирам. Може би трябва да се моля и да търся мъдрост.

Духовният човек: „Да, мъдростта е тук; тя се носи в Неговите съдове. Моля те, определи „уповавам се“ за мен.“

Плътският човек: Не мога.

Духовният човек: Мога ли тогава аз да поема нещата?

Плътският човек: Предполагам.

Духовният човек: Благодаря ти. Да се уповаваш на Yahshua, и по този начин да докажеш вярата си, означава да оставиш зад себе си собствения си дневен ред и да отстъпиш винаги на Неговата воля и волята на твоя Небесен Отец. Този начин на мислене винаги взима предвид Притчи 14:12: „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта“, както и Евреи 11:1: „А вярата е реалност на нещата, за които се надяваме, доказателство за неща, които не се виждат.“

Виждаш ли, трябва да се научиш да вярваш в това, което не разбираш и не можеш да видиш; през цялото време уповавайки се, че няма да бъдеш посрамен. За да достигнеш пълнотата на това, което Отец и Синът са планирали за живота ти, трябва да пристъпиш в неизвестното като дете, което знае, че баща му ще го хване, ако падне.

Отдай се и позволи на делото на кола на мъчението да извърши своето в теб. Така или иначе, в един момент ще трябва да пристъпиш в обещанието на Даниил 9:24: „Да сложиш край на престъплението и да завършиш греховете.“ Започни да се уповаваш сега и получи наградата на днешния ден. Не отлагай; днес може да е всичко, което имаш.

Плътският човек: Може ли просто да гледам?

Духовният човек: Не очаквах друго.

Мост, който можеш да преминеш
Доказателството на нещата, които не се виждат (Евреи 11:1)

Има моменти в живота ни, когато
се случва нещо, което не е разумно.
„Защо, Отче, защо?“… викаме ние.
„Ще те повлека там, където отказваш да отидеш, дете Мое“, отговаря Той.

„Положи бремето си в краката Ми.
Макар да изглежда, че няма мост,
скочи с вяра през пропастта
и ще откриеш, че кракът ти докосва твърда земя.

Защото Аз съм Скалата, върху която стои фарът.
Лъчът в сърцето ти, който звучи през тъмнината,
зовящ душата ти точно в моментите, когато не можеш да видиш пътя,
когато си сляп за победата, която имаш в Мен.

О, дете Мое, Моите пътища все още не са твоите пътища,
защото те са високи като звездите.
Всичко, което се случва в живота ти, е за да Ме прослави,
стига да избереш истината.
Защото Аз съм истината!
И истината ще те освободи.
Свободен да преминеш дори моста, който не можеш да видиш.“