Изоставен

Изоставеността е състояние на ума, любима. И разгледано от свръхестествена гледна точка, изоставеността е състояние на ума, произтичащо от верността на Yahweh. Наистина, нека Силният да бъде истинен, а всеки човек лъжец. Както е писано: „За да бъдеш признат за прав в думите Си и да излезеш победител, когато съдиш.“ (Римляни 3:4 от Псалм 51.4) А не бе ли Той предварително заявил: „Заплатата на греха е смърт“? (Римляни 6:23a) Понеже това е истина, умът, който изпитва мисли за изоставеност, е ум, който със сигурност е платил заплатата си за греха.

Именно в най-интензивното и драматично изображение на изоставеността ние виждаме справедливостта и правдата на Yahweh. Той изисква немислимата цена за нашите грехове, а после приема плащането на Своя Син за нашите дългове; Неговия живот вместо нашия! Това е най-великото дело на умилостивение, познато на хората. „Дарът на Силния е вечен живот в Месията Yahshua, нашия Господар.“ (Римляни 6:23б) Грехът изискваше преживяването на изоставеност; „Всемогъщи Отче, Всемогъщи Отче, защо си Ме изоставил [оставил]?“ (Матей 27:46 от Псалм 22:1)

Затова чувството на изоставеност е абсолютно необходимо, ако Yahweh трябва да остане верен. Иначе никога нямаше да осъзнаеш, че си се отклонил от послушанието към Него. Заплатата на греха е страхът от изоставеност; дарът на живота е готовността на Yahshua да се почувства изоставен заради теб! Но НЕ злоупотребявай с този чист и съвършен дар, като приемаш, че той ти дава позволение да грешиш.

Тази истина е достатъчна причина за голяма надежда и радост; свръхестествена ревност, ако щеш. Помисли за това! Можеш да бъдеш уверен, че винаги ще разпознаваш кога умът ти е болен, защото вътрешният ти монолог говори толкова ясно: „Нещо не е наред между мен и моя Създател.“ Това се превръща в ключа, който отключва вратата към единството: „Помогни ми да видя греха си, Отче, за да мога да живея с Теб.“

Чувството на изоставеност е само една от многото възможности, които Yahweh има, за да донесе изобличение. Всички отрицателни мисли са вкоренени в греха, непослушанието към заповедите на Yahweh. Затова преживяването на каквито и да е отрицателни мисли може да се смята за дар от Yahweh, своего рода предпазна мярка.

Yahweh е Суверенен над всичко! Размисли над това. Покори се на него. Извърви този път докрай. Всичко води до едно забележително откритие; никога не е Той, който те изоставя, а по-скоро ти, който се опитваш да изоставиш Него. Защото Той Самият е казал: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя.“ (Евреи 13:5)