До последната стотинка

„Прости ни дълговете, както и ние сме простили на нашите длъжници.“ (Матей 6:12) Дългът е това, което един човек дължи на друг, било то пари, стоки или услуги; това е, което човек е задължен да плати на друг, или да извърши в негова полза; той е „нещо“, дължимо, задължение или отговорност. Но на най-дълбоко ниво дългът е задължението на праведен живот, дължимо на Yahweh.

Когато не достигаш до праведен живот, ставаш длъжник на Всемогъщия. Можеш да бъдеш ревностен за Yahweh, но да не разбираш праведността, която Той изисква. Можеш да покажеш невежество за Неговата праведност, като се стремиш да установиш собствената си праведност, вместо да се подчиниш на единствената истинска праведност. Месията в теб е единствената праведност за всеки, който вярва (Римляни 10:2-4). Това е библейският модел на „отвътре, а после отвън“. Всичко по-малко от праведно мислене, овластено от Месията в теб, е там, където започва всеки дълг.

Дългът има две лица: налагане и пренебрегване. Всяко от тях ни дава изтънчено прозрение за метафизичния аспект на онова, което Yahweh наистина е искал да разберем както за нарушеното, така и за простеното. И двете започват като умствени грешки и водят до мислене на недостиг, което, разбира се, завършва с физическа бедност.

Налагането е бреме или задължение, често описано като престъпление. Това е тежкото бреме, което носиш под товара на самоправедността. Пренебрегването е дълг, нарушен чрез небрежност или лекомислие. То е рожбата на ум, който има пълно пренебрежение към истините и заповедите на Yahweh.

Въпреки че цената на „миналите“ дългове (умствени погрешни разбирания и техните физически последици) е платена чрез пролятата кръв на Yahshua Месията (изкупление), това не означава, че възстановяването (умствено и физическо) не е необходим процес (освещение). Освен това, всяко продължаващо налагане и пренебрегване, след изповядването на вярата и обновлението, говори много на твоя Изкупител. Защо? Защото приемането на Неговата прошка включва и съгласие да бъдеш отговорен пред Неговите стандарти.

Освен, разбира се, ако не вярваш, че изкупеното ти състояние ти дава нещо като „карта за излизане от затвора благодарение на благодатта“. Ако постоянно омаловажаваш тежестта на избора си да грешиш — „Където гряхът се умножи, благодатта се умножи още повече (Римляни 5:20)“ — точно това правиш. Пренебрегваш Неговите заповеди и наказанието за престъпването им. И тъй, какво да кажем? Да останем ли в греха, за да изобилства благодатта? В никакъв случай! Ние, които умряхме за греха, как ще живеем вече в него? (Римляни 6:1-2)

Всичко започва с признаването на личната отговорност за налагането и пренебрегването на стандартите на Yahweh. Само глупакът поглежда към кола на изтезанието на Месията и решава, че продължаването на греха няма последствия. Всеки, който отхвърли закона на Мосе, умираше без милост по свидетелството на двама или трима свидетели. Колко по-строго наказание, мислиш, заслужава онзи, който е стъпкал Сина на Силния, който е приел като нечиста пролятата кръв на завета, чрез която е бил осветен, и който е обидил Духа на благодатта? (Евреи 10:28-29)

Неговата смърт уреди дълговете ти, и заради Неговата смърт всеки дълг трябва да бъде уреден. Стъпвай внимателно, любими; как можеш ти, който си умрял за греха, да живееш вече в него?