Неизказаните неща (Четири)

Лична мъдрост (прозрение, откровение) конкретно за теб: Навън на открито мъдростта вика, издига гласа си на площада; на върха на стената вика, при градската порта държи речта си: „Докога вие, простодушните, ще обичате простодушните си пътища? Докога присмехулниците ще се наслаждават на присмех, а глупците ще мразят знанието? Покайте се при изобличението Ми! Тогава ще излея мислите Си [ума на Месията] върху вас, ще ви известя ученията Си.“ (Притчи 1:20-23)

Ето следващата стъпка в модела за получаване на откровението за призванието ти. Трябва да приемеш и приложиш мъдрост. Мъдростта се учи, заслужава се и се разпознава.

Мъдростта се учи от самото Слово. „Придобий мъдрост, придобий разум; не забравяй думите Ми и не се отклонявай от тях.“ (Притчи 4:5) Прилагай Словото от Битие до Откровение направо към всички обстоятелства. Постоянно търси ума и пътищата на самия Създател.

Мъдростта се заслужава чрез послушен начин на живот. „И тъй, внимавайте много как живеете живота си — не като неразумни, а като мъдри, оползотворявайки всяка възможност, защото дните са зли.“ (Ефесяни 5:15-16) Соломон показа любовта си към Yahweh, като ходеше според наставленията, дадени му от баща му Давид (3 Царе 3:3). Послушанието в естественото води до свръхестественото. Послушанието, първо, в елементарните неща отваря вратата към по-важните неща от Неговата цел, а после и към вътрешно познаване на плана Му за живота ти. Това вътрешно познаване става компасът за всичко, което би могъл да предприемеш.

Погледни красотата на модела в 1 Коринтяни 2: 1. Първо елементарните неща: „И тъй беше с мен, братя и сестри. Когато дойдох при вас, не дойдох с красноречие или човешка мъдрост, докато ви известявах свидетелството за Силния. Защото реших да не зная нищо, докато бях с вас, освен Yahshua Месията и Него прикован на кол. Дойдох при вас в слабост, с голям страх и трепет. Моето послание и моята проповед не бяха с мъдри и убедителни думи, а с показване на силата на Духа, за да не се крепи вярата ви НА ЧОВЕШКА МЪДРОСТ, а на силата на Всемогъщия.“ (1 Коринтяни 2:1-5) 2. После по-важните неща: „Ние обаче говорим послание на мъдрост сред зрелите, но не мъдростта на този век, нито на владетелите на този век, които преминават към нищо. Не, ние прогласяваме мъдростта на Силния, една тайна, която е била скрита и която Всемогъщият е предопределил за нашата слава преди вековете. Никой от владетелите на този век не я разбра, защото ако я бяха разбрали, не биха приковали на кол Господаря на славата. Обаче, както е писано: „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дошло, това, което Всемогъщият е приготвил за онези, които Го ЛЮБЯТ“ [Ако Го обичаш, пази заповедите Му — Йоан 14:15] — това са нещата, които Всемогъщият ни разкри чрез Своя Дух. Духът изследва всичко, дори дълбоките неща на Силния.“ (1 Коринтяни 2:6-10) 3. И накрая — вътрешно познаване: „Защото кой знае мислите на човека, освен неговия собствен дух вътре в него? По същия начин никой не знае мислите на Силния, освен Духа на Силния. Ние приехме не духа на света, а Духа, който е от Всемогъщия, за да РАЗБЕРЕМ КАКВО НИ Е ДАЛ БЕЗПЛАТНО ВСЕМОГЪЩИЯТ. Това говорим, не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, обяснявайки духовните истини с думи, научени от Духа. Човекът без Духа не приема нещата, идващи от Духа на Всемогъщия, а ги смята за глупост и не може да ги разбере, защото се разпознават само чрез Духа. Човекът с Духа съди за всичко, но самият той не бива съден от никого, защото: „Кой е познал ума на Yahweh, за да Го наставлява?“ НО НИЕ ИМАМЕ УМА НА МЕСИЯТА!“ (1 Коринтяни 2:11-16)

Началото на мъдростта е това: Придобий мъдрост. Дори да ти струва всичко, което имаш, придобий разум. (Притчи 4:7) Научи словото на Всевишния; отхвърли човешката мъдрост; обичай Yahweh и се покорявай на заповедите Му, разбери какво Всемогъщият ти е дал безплатно; и облечи ума на Месията. Тогава ще можеш да разпознаваш гласа на своя Създател.

Мъдростта се разпознава за конкретни времена и причини. „И тъй, дай на слугата Си [Соломон] разбиращо сърце, за да управлява народа Ти и да различава между добро и зло. Защото кой е способен да управлява този велик Твой народ?“ (3 Царе 3:9) Мъдростта е уникална за всеки човек и всяка ситуация; и разбирането на нейните подбуди е друг ключов принцип. „Всички царе на земята търсеха аудиенция при Соломон, за да чуят мъдростта, която Всемогъщият беше вложил в сърцето му (ума му).“ (2 Летописи 9:23) Прочети за мъдрото разпознаване на Соломон, когато нарежда детето да бъде разсечено наполовина, в 3 Царе 3:16-28. И на теб е дадена такава мъдрост във всички обстоятелства, ако си готов да учиш, заслужаваш и разпознаваш.

Мъдростта отрича всяко лично желание и предпочита по-голямото добро на другия. Мъдростта умира на кол, напълно невинна, и прощава на онези, които я убиват. Сърдечният вик на мъдростта е ехото на думите на Алфред, лорд Тенисън, в „Атаката на леката бригада“, 25 октомври 1854:

Тяхна не бе да отговарят,
Тяхна не бе да питат защо,
Тяхна бе само да действат и да умрат,
В долината на смъртта
Препуснаха шестстотин.