Неизказаните неща (Едно)

Време е да отключиш откровеното призвание в живота си; то е свръхестествен дар. Но за да настроиш точно тесния си път, първо трябва да погледнем на нещата в широк план. Съществено е първо да запомниш, че цялостта на заповедите на Yahweh важи универсално. С други думи, заповедите не подлежат на лично тълкуване; цялото тяло (събиращите се мисли) е призовано да се покорява, защото Законът изразява превъзходната воля на Yahweh (Римляни 2:17-18).

След като се приведеш в съответствие с това, тогава идва време да стане лично: „Заповедите не ми казват нищо конкретно за призванието ми. И така, коя част от тялото съм аз; и откъде да знам?“ Това е обичайно недоумение за онези, които не разпознават библейските модели, тези, на които им липсват някои ключове към Царството. Нека наречем тези липсващи ключове „неизказани неща“. Те отключват вратите към твоето съвсем лично призвание. Библейски казано, би могъл да ги наречеш предисторията.

Нека покажем това, като обобщим един добре известен библейски разказ. Централната фигура е Давид, човекът по сърцето на Yahweh. Историята се намира в 2 Царе 7 — визията му да построи храм от кедър за Yahweh. Това е подробна история с безброй намеци и поуки, но за нашата цел ще я разгледаме само по същество.

Давид изразява своето недоволство от шатрата, в която е поставил Ковчега на завета, и последвалото си желание да постави Ковчега в „дом от кедър“. Нека припомним, че точно Давид беше избрал да постави Ковчега в шатра в двора на двореца си в Ерусалим, вместо да го върне в Скинията, построена от Мосе, която все още стоеше в Гаваон. Това би трябвало да е първият ти намек, че или нещо е много сгрешено, или Давид знае нещо, което ние не знаем. И точно това е ключът (моделът), който искаме да разпознаеш.

Никъде няма запис, че Yahweh някога е казал на човек, че планът Му е да премести Ковчега от шатра с завеси в дом от кедър. И все пак знаем от отговора на Yahweh, че точно това е било видението, което Той е искал Давид да улови, и Той благослови Давид и потомството му заради верността му. Това, което не виждаме, е цялото искане, търсене и хлопане (Лука 11:9-10); цялата духовна упоритост да не се отказва (Битие 32:26); и духовната ревност (Матей 11:12), които бяха нужни на Давид, за да разпознае сърцето на Yahweh и да намери видението, което Той имаше за него, за да напредне Царството Му. Той все пак беше човек по сърцето на Yahweh. И точно това е приготвил Той и за теб — визия, която трябва да търсиш, такава, която Той предопредели за теб като твой принос в изграждането на Царството Му (Римляни 8:28-29).

През следващите четири дни ще определим конкретни модели, които ще доведат до най-голямото от всички земни удоволствия — да опознаеш по-добре своя Създател и да откриеш защо съществуваш за Него: 1. Свръхестественото използване от страна на Отца на Неговите „съдове на гнева“, за да те насочва лично; 2. Един прост поглед към живота, а не само думите, на хора като Адам, Авраам, Исаак, Израил, Петър (Кифа), Павел, или самия Yahshua; 3. Лична мъдрост (прозрение, откровение) за теб; 4. Лично напътствие за теб самия.

Ще разгледаме всяко от тях, едно по едно, и ти ще пристъпиш в предназначението, което Той е предопределил за теб. За днес те молим да разораш (умствено подготвиш) почвата (способността да приемеш) на сърцето си (центъра на разума) (Осия 10:12, Еремия 4:3-4) и да помолиш Yahweh, дори още сега, да разкрие и преодолее всяка плътски основана перспектива, която те е задържала назад. Ела с желание да слушаш и чуеш. Разори почвата днес и бъди готов да засадиш семената на Неговата любов дълбоко в съзнанието си. Нагоре и напред, любими, към най-високите висини (ума на Месията).