Енох

Всеки, който върши [практикува] грях, е виновен за беззаконие [нарушаване на закона на Yahweh чрез престъпване или пренебрегване; несдържан и неподчинен на Неговите заповеди и на Неговата воля]; защото грехът е беззаконие. (1 Йоаново 3:4)

Грехът, съвсем буквално, е престъпване на закона. Той винаги започва в ума и най-често се проявява във физическо действие. Той НЕ Е, както повечето хора мислят, вградена биологична неизбежност. Просто казано, грехът е доброволно решение. Законът е свят, и заповедта е света, праведна и добра. (Римляни 7:12) Можеш да избереш или да го спазваш, или да не го спазваш! Но не се заблуждавай — това е твой избор.

Ето въпрос, който вероятно никой не ти е задавал досега. Грешиш ли, защото Адам (Адам #1) е съгрешил, или защото ти самият би направил същия избор и продължаваш да го правиш?

Светът обича да твърди, че биологията е неизбежната причина за престъплението (греха), ако изобщо принадлежи към светския лагер, който дори признава, че престъплението е възможно. И със сигурност, чрез самоопределянето си като „невярващи“, светът никога не би категоризирал провалите си като престъпления против Yahweh. Като вярващи, ние знаем друго — само против Yahweh съгрешаваме (Псалми 51:4).

Още по-примамливи за света са понятия като: невинна жертва; злощастна болест; наследствена предразположеност; или алтернативен начин на живот — по-приемливи заместители на отвратителната идея, че може би престъпват закона на някакво по-висше същество, или дори на самата природа. Грехове като зависимо поведение, неморални стандарти, лакомия, разпуснато поведение и облекло, отклонена сексуална дейност или „предефиниране“ на пола се пренебрегват или оправдават, а през последните години просто се приемат като „новата норма“. Защо? „Защото хората просто са родени такива.“ А разграничението между добро и зло е просто културно относително, или дори по-опасно — лично относително.

Както казва Писанието, безсмисленото мислене е там, където започва падението. (Римляни 1:21) Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които поставят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които поставят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! (Исая 5:20)

А сега помисли, че това не беше писано на света; беше писано на избрания народ на Yahweh. Възприел ли си и ти оправданията на света? Наистина ли вярваш, че Yahweh е създал човека нарочно зъл и грешен? Утешава ли те по някакъв начин да вярваш в лъжата? „Наследствено е; аз съм жертва; не е по моя вина.“ Това ли са твоите приемливи оправдания? Ще продължиш ли да отхвърляш истината, че извършването на престъпление е избор?

Основана ли е сегашната ти система от вярвания на Римляни 7:14-23? (Прочети го!) „Горко ми; жертва съм на плътта си; продължавам да правя това, което не искам, и не правя това, което трябва.“ Или твоята реалност е Римляни 7:24-25? (Прочети го!) „Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Слава на Yahweh, Yahshua Месията ИЗБАВИ!“ Защото законът на Духа на живота в Месията Yahshua ме освободи от закона на греха и смъртта. Но вие не сте в плът, а в Дух, ако наистина Духът на Всемогъщия живее във вас. (Римляни 8:2, 9)

Chanok (произнася се „ханóк“), познат ти е по-добре като Енох. Чрез вяра Енох беше преместен, така че да не види смърт, „и не се намери, защото Всемогъщият го беше преместил“; защото преди да бъде преместен, имаше свидетелство, че е бил угоден на Всемогъщия. (Евреи 11:5)

Самото му име означава „посветен, опитен и обучен“. Той изживя триста шейсет и пет години посветен живот, угоден на Yahweh. Той беше седмото (съвършенство) поколение от Адам (Юда 1:14). Той извървя тесния път и беше отнет от земята, без да преживее физическа смърт. Той стана пример за всички, които биха повярвали. Беше ли послушанието му наследствено, както някои смятат за греховността? Или беше избор?

Именно в това време заедно ние сваляме люспите и въвеждаме истинската реалност; Енох направи единствения избор, който имаше значение. Това беше изборът единствено да се подчинява, без да се опитва да добавя или отнема от онова, което Yahweh е отредил да носи живот и смърт. Нито една йота или чертица не можеше да се промени, и той се подчини на това (устоя на изкушението на Адам #1). Неговата посветеност на тесния път беше избор; плътският му ум му даваше всяка възможност да се провали, но той избра друго. Той избра да бъде угоден на Yahweh. Да, това беше Енох и той не търсеше оправдания.