Ретроспекция

Докато вървим, растем и си отбелязваме път. -Michael David Beiter, Jr.

Идва момент, в който осъзнаваш, че ръбът, на който някога си стоял, онзи праг, където отчаянието ти и утехата на Yahweh се срещнаха, е бил само „един ръб“, защото е дошъл нов ръб. Ти беше издържал мъката, вярвайки, че никога вече няма да бъде толкова тежко. Но ето го отново, нов ръб с нови обстоятелства, и старата болка. Мислеше си, че си пораснал, узрял, и си придобил по-дълбоко духовно прозрение. Но за миг отново бе осакатен.

За щастие, в момента разпознаваш модела; наистина той е всичко, което имаш. Осъзнаваш нуждата да останеш мълчалив, докато се клатушкаш на този нов ръб. Бориш се със спомени за съжаленията от последната точка на пречупване; „Не искам да мисля за това отново; знам какво казва то за Теб, Отче.“ Решаваш да не правиш прибързани действия, никакви емоционални грешки. Не можеш да си позволиш да се подхлъзнеш. „Не ме оставяй да падна, Отче“, повтаряш често в мълчанието си.

Размишляваш върху миналите си победи, спомняйки си колко силен си се чувствал след като си превъзмогнал. По някакъв начин си очаквал, че силата, която си придобил, ще бъде по-трайна, не просто нова стрела в колчана ти, а нов лък. Но тази нова криза сякаш заличава просветлението, придобито от предишните победи. Чудиш се дали наистина си научил нещо. Съмнения нахлуват; „Глупак ли съм? Реална ли е изобщо тази вяра, за която претендирам? Реален ли си, Отче; тук ли си?“ Засрамваш се от тези мисли, но ако не се справиш с тях, старият приятел скръбта скоро ще се върне.

Защо е изобщо възможно едно такова размишление, след като толкова много други вече изразиха силата, която притежаваме, за да преодоляваме? Отговорът е дълбоко прост - разбира се, Неговата Святост. Святостта, която ще постигнем от тази нова „смърт“, е далеч по-голяма от онова, което получихме от последния ръб, на който сме стояли. И всеки нов ръб е свеж камък на паметта по пътя към Него, напомняне за Неговите обещания и Неговата вярност (Исус Навин 4).

„Искаш да кажеш, че дори когато мисля, че съм се научил да бъда „необидим“ и чист по ум, Твоето високо призвание е още по-чисто? И не само това, но всеки ръб създава нещо красиво и ново в мен, дори когато ме кара да се чувствам, сякаш вече съм се провалил в област, която някога мислех за завладяна? Дори ако ме кара да се чувствам, сякаш съм забравил всичко, което преди съм научил?“

Точно така, любими. Смърт, смърт и още една смърт е пътят към Неговата Святост. Въплъщението на силата: тя се усъвършенства в слабост (2 Коринтяни 12:9).

Държали сме те на свят стандарт. Знаем, че осветяващите модели, и това, което са произвели в теб, е вдъхновяващо. Това слово беше, за да ти напомни, че когато достигнеш мястото, където можеш само да извикаш: „Не мога да го направя!“, точно тогава си на най-сигурното, най-защитеното, най-славното и най-преобразяващото място възможно; ти си в Дланта на Yahweh - в чистата същност на Неговата Святост.

Ще успееш. Той е всичко, което твърди, че е. Ще пазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е устремен към Теб, защото се уповава на Теб. (Исая 26:3)