„Всеки е грешник!“ Служение или смъртоносен удар?

Рожби ехиднини! Как можете, бидейки зли, да говорите добро? Защото от изобилието на сърцето говорят устата. (Матей 12:34)

С всяко изказване се разкрива нагласа на ума. Това, което е в теб, накрая ще „прелее“ от теб. Каквото ври в сърцето, накрая изригва в изговорени думи. Наскоро разгледахме, че „добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изважда добро; а злият човек от злото съкровище на сърцето си изважда зло.“ (Лука 6:45) Вътрешните ти мисли или умствената ти нагласа винаги се отразяват в словесното ти изложение. Да, наистина, думите ти разкриват намерението на ума ти, защото от изобилието на сърцето ти говорят устата ти. Ехидна ли си, или изнасяш добро?

Ако вярваш, че си недостоен за прошка; че бремето на личния ти грях е непосилно; и че изкуплението не е възможно; на теб казвам: „Всички съгрешиха и не заслужиха славата!“ (Римляни 3:23) и „Докато ти беше още грешник, Месията умря за теб.“ (Римляни 5:8) Това е духовният противоотров, предназначен да утеши страдащата, смирена душа. Смирението е причината тези думи наистина да проникнат в съвестта на грешника. Смирената душа знае, че се нуждае от лек, и цени, че истинското покаяние носи прошка. Сърцето ѝ е узряло, за да изважда добро.

Но ако продължаваш да грешиш и оправдаваш действията си с извинения и лъжи като „Всеки е грешник!“, „Покрит съм от кръвта!“ и „Никой не е съвършен!“, грехът не само е приклекнал пред вратата ти (Битие 4:7), но си е проправил път в дълбините на съзнателния и подсъзнателния ти ум и е поел контрол. Грехът ти буквално казва на Месията: „Слушай, ако Ти умря за всичките ми грехове, просто добави и този към списъка; той е покрит!“ Това наистина е арогантен, непочтителен и самонадеян ум. Защото, ако съгрешаваме своеволно, след като сме приели познанието на истината, вече не остава жертва за грехове, а някакво страшно очакване на съд и огнено негодувание, което ще погълне противниците [мислите, движени от его]. (Евреи 10:26-27)

Коя нагласа обитава в теб? Докъде ще притиснеш благодатта на Yahweh? „Но където се умножи грехът, там се преумножи благодатта…?“ (Римляни 5:20) Можеш ли да натиснеш толкова далеч, че да не ти бъде позволено да се върнеш обратно? Отговорът е прост; отговорът е библейски. „Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не! Как ние, които умряхме за греха, ще живеем повече в него?“ (Римляни 6:1-2)

Има само Светлина и тъмнина, любими. Няма изменение или сянка на промяна при Отца на светлините (съвършените умствени озарения). (Яков 1:17) В Неговото царство няма сиви (компромисни) области (равнини на мисълта). В крайна сметка, във вечната си съдба, ти си или Светлина, или тъмнина. Нищо по средата не съществува.