Почтеност

Почтеността е смелостта да застанеш зад идея, произлизаща от ума на Yahweh. Но може би мислиш: „Кой е познал ума на Yahweh…?“ [отговор] Но ние имаме ума на Месията. (1 Коринтяни 2:16)

Разбира се, за да познаваш Неговия ум, първо трябва да можеш да чуеш Неговия тих, тънък глас, и това не идва без усилие. Помни, това е: „тих“ [говорещ само на утихналия ум] „тънък“ [изискващ от теб усилие] „глас“ [волята на Yahweh вътре в теб].

Да имаш почтеност във всичко всъщност означава просто, че имаш ума на Yahweh по всички въпроси. Това е разпознаване на Неговите принципи, докато се повтарят отново и отново в забележими образци. Както любовта, мирът и радостта, идеята за почтеността се дефинира само от Твореца на принципа, Твореца на всички заповядани образци. Ако нашият Отец е съвършенство, тогава почтеността е частица от образеца, който води към Него. Почтеността тогава трябва да е неразделна част от всяка идея, произлизаща от ума на Неговите създания.

Идея, която истински произлиза от вечния „Аз съм“, включва всеки отделен принцип (заповед) в себе си. Почтеността пресява идеята като сребро, пречистено седем пъти, само за да освети всяка частица от идеята, която не съответства на всички принципи на Твореца, или иначе казано, на Неговия ум. Почтеността отстранява всяка шлака и после стои твърдо, независимо какво се изправя срещу нея.

Почтеността разбира, че е обречена да се изправи пред огромна съпротива, и затова очаква да пострада; но също очаква да устои в страданието. В паднал свят всеки стандарт, който изповядва абсолютна почтеност, ще бъде нападнат от всички страни. Естественият човек не приема нещата на Духа на Всемогъщия, защото за него те са безумие; нито може да ги познае, защото се разпознават духовно. (1 Коринтяни 2:14) Без съмнение почтеността ще устои толкова сигурно, колкото устоява нейният Творец; и тя ще подтикне всичките ѝ врагове да причинят опустошение на духовната идея. Защото плътският ум е вражда против Силния; понеже не се подчинява на закона на Всемогъщия, нито наистина може. (Римляни 8:7)

В същото време почтеността разкрива всяка част от твоето „аз“, която все още не е изкоренена.

Почтеност: смелостта да застанеш зад (да понесеш страданието на) идея, произлизаща от ума на Yahweh. Това е състоянието на цялост и неразделеност от Yahweh. Почтеността е единство, съгласуваност, сплотеност и общност. „Непорочността на праведните ще ги води, а лукавството на престъпниците ще ги погуби.“ (Притчи 11:3)