Избави ме

Седнах и размишлявах над нечестието на този свят, и омразата, която един човек може да храни към друг. Наблюдавах потисниците; те нямат нито любов, нито състрадание в сърцата си. Не им беше достатъчно да виждат хора в болка; тези жестоки желаеха да увеличат болката им. Ранените и страдащите бяха тяхна плячка; те всъщност търсеха недъгавите с намерението да ги осакатят още повече. Как е възможно това? Откъде идва това нечестие в сърцето? Откъде произхожда тази жестокост?

Реших да направя нещо по въпроса. Говорих с вечния си Отец. Попитах Го за този път на човека, този път, който човекът сякаш е избрал. Той ми отговори: „Сърцето [средището на разума] е измамно повече от всичко, и е отчаяно нечестиво; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9)

Много нощи размишлявах над нечестието на човешкото сърце. Четох Псалмите на Давид и успях да се разпозная във всичко, което той чувстваше към онези, които потискаха хората. Често се молех като него: „Избави ме, о Yahweh, от злодеите, от коварния, нечестния и насилствения човек.“

Тогава Духът ми проговори. „Правя точно това, за което си се надявал. Избавям те. Просто не си осъзнавал, че този, от когото те избавям, си самият ти. Защо гледаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в собственото си око? (Матей 7:3) Когато приключа с това да те очиствам, тогава ще можем да се обърнем към твоите потисници.“

Какво мога да кажа за такова откровение? Само изповед и покаяние могат да произтекат от това място.

Смили се над мен, о, Силни, според милостта Си; според множеството на нежните Ти милости,
изличи престъпленията ми.
Измий ме напълно от беззаконието ми,
и ме очисти от греха ми. (Псалм 51:1-2)

Очисти ме; пречисти ме; помогни ми!