Кой се допря до Мен?

И Yahshua каза: „Кой се допря до Мен?“ Когато всички отричаха, Кифа [Петър] и онези с него казаха: „Наставнико, множествата Те притискат и напират, а Ти казваш: „Кой се допря до Мен?'“ Но Yahshua каза: „Някой се допря до Мен; знам, че сила излезе от Мен.“ (Лука 8:45-46)

Чрез вяра и едно докосване дванадесет години страдание бяха мигновено премахнати. Колко от нас страдат ненужно? Колко от нас копнеят да черпят от силата на Този, Когото наричаме Спасител? Защо просто се удивляваме на написаното? Защо не живеем в него вместо това?

Колко от нас са копнели да Го докоснат физически; да Го видят; да чуят гласа Му; и да помажат косата Му с масло? Копнеем да Го докоснем, за да може и Той да ни докосне. За нас днес — къде е разминаването? Получили сме по-голяма сила и достъп до Неговия престол след възкресението, отколкото жената с кръвотечението (Евреи 11:39-40). Защо се удивляваме на онова, което беше, когато ни е казано какво е сега? Имаме все повече и повече! (Псалм 115:14)

Разкриване на тайни е достъпно, което не беше познато, докато Той ходеше по земята. Нека така ни счита човек, като служители на Месията и настойници на тайните на Yahweh. (1 Коринтяни 4:1) Разкриването е за твоя полза! Добър ли си настойник? Но ние говорим мъдростта на Yahweh в тайна, скритата мъдрост, която Yahweh е определил преди вековете за наша слава. (1 Коринтяни 2:7) За НАША слава!

Разбира се, дори случайно, някой би протегнал ръка да Го докосне, ако беше „физически“ пред нас. Все още можем да протегнем ръка, дори сега. Какво ни липсва, което ни държи далеч от Него днес? Защо пропастта; защо разминаването? Ще се помолиш ли с мен?

„Авва, защо е така? Защо не можем да го направим по-лично? Всичко е невидимо. Защо си направил така, че трябва да вършим всичко това единствено чрез вяра? Казал си ни, че сме по-велики, тези от нас, които не са видели, а вярват (Йоан 20:29). Приемаме това, Отче, но все пак съществува този копнеж за осезаемото. Не само докосване от Теб, но и възможността да протегнем ръка и да Те докоснем, да Те усетим и да Те познаем. Погрешно ли е от наша страна да желаем това, Отче? Не е ли естествено, а по-скоро свръхестествено, че копнеем да Те видим; да бъдем изцелени от Теб; просто да знаем? Твой избор е, Отче, „как“ и „защо“, и докато се покоряваме на Твоята власт над тези неща, освободи Своето съвършено познание над нас, откровението, че Твоят път е съвършен. Покажи ни, Авва — покажи ни как да Те докоснем по духовен начин, за да можем и ние да бъдем докоснати по физически начин. Копнеем за Твоето присъствие, присъствието, за което ни казваш, че вече е тук. Помогни ни да видим, Отче. Моля Те, ела. Нека бъде така.“