Свойствата на любовта (14)

„Любовта се надява на всичко!“ (1 Коринтяни 13:7) Любовта се надява на всичко, и затова Yahweh се надява на всичко!

Любовта се надява на всичко „добро“, разбира се! И ние стигнахме до разбиране на Неговото намерение за това какво е добро чрез Неговия човешки език, еврейския. Добро: това, което е нравствено, политическо, научно, икономическо и духовно, от гледна точка на Царството. Никой не е добър освен Единия, тоест Силният. (Лука 18:19) Да, нещата на Небесното царство (възвисеното съзнание) са добри; само Той е добър!

И ако нашата надежда е единствено в Него (Псалм 62:5), тогава всичките ни надежди са в същността на Yahweh, показана чрез Неговия Син, изразена чрез Неговия Руах (Дух-дихание-ум).

Понеже любовта винаги се изразява като дар за другите, важно е да считаме, че другите са по-важни от „своето аз“. Тогава основният фокус става издигането на стандарта на живота (ума) на онези около нас. Ако си усъвършенстван в любовта, крайният резултат е живот, който съществува само за да дава, а не да взема. Това е любовта, която вика: „Прости им“, дори докато те измъчват.

Понеже любовта се е завършила в теб, „Няма да остана в нужда“ (Псалм 23:1) става единствената истина вътре в теб. Ти си изпълнен; чашата ти прелива с Неговото присъствие; и нямаш нужда от нищо друго. Твоята надежда е единствено в Него!

Умът на Месията е това, което ще донесе надеждата на любовта. Това е надеждата за съвършен ум, ум, който мисли само както мисли Yahweh. Не е ли славно — само мисълта за това?

Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (Йоан 13:34-35)