Свойствата на любовта (5)

„Любовта не се гордее!“ (1 Коринтяни 13:4) Любовта не се гордее, и затова Yahweh не се гордее!

Не се радвай, когато падне врагът ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се препъне! (Притчи 24:17) Тази свята повеля обобщава добре това пето свойство на любовта. Като изкупени на Yahweh, трябва винаги да помним откъде идваме. „Гордостта предшества гибелта, и високомерният дух — падането.“ (Притчи 16:18) Само защото Неговата любов е излята в сърцата (умовете) и душите ни, като дар от Духа (Римляни 5:5), можем самите ние да се препънем и да НЕ паднем (Римляни 11:11).

При последното свойство на любовта всички предишни свойства се обобщават като едно цяло. Постоянният образец, който трябва да се практикува при всяка мисъл, е, че не можеш да се провалиш в нито едно от шестнадесетте свойства на любовта, а да твърдиш, че обичаш. Казано ти е да „пленяваш всяка мисъл в послушание на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). И в това всяка мисъл е отговорна пред истинските стандарти на любовта.

Разчитането на „своето аз“, себезадоволяването и себевъзвеличаването — всички те викат: „Виж какво направих!“, и всички те са провали на превъзнасянето.

Дали би било твърде дълбоко за теб да признаеш това, което Той ти е казвал през цялото Си писано слово — че ти самият си своят най-голям идол и че самото нещо, от което биваш „спасяван“, е самият ти, твоята гордост? Отвори духовните си очи, любима душо. Виж какво всъщност се случва.

Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (Йоан 13:34-35)