Ако само Твоята дреха

Отче, Ти ми даде мярка вяра (Римляни 12:3) и наставлението да растa в благодатта и познанието на Твоя Син (2 Петрово 3:18). Твоят Син обеща, че ще бъде не само авторът на вярата ми, но и нейният завършител [finisher] (Евреи 12:2).

Небесни Отче, търсих Те непрестанно, често със сълзи. И все пак останах заключен в затвора на своя ум. Днес отново предавам всичко, което ме е осакатявало умствено, и смирено моля Завършителя да преустрои мисленето ми. Yahshua, представям живота си като жива жертва; преобрази ума ми (Римляни 12:1-2), за да мога да виждам, а не само да чувам Теб (Йов 42:5). Преобрази плътското ми разбиране в духовно възприятие.

Защо съм се държал за тези мисли, които ме държат окован? Опитвал съм се да предам тези неща в миналото, но те остават. Нима затворът на ума ми всъщност е станал сигурно място за мен, като любимо одеяло на дете, което въплъщава аромата, текстурата, уюта и сигурността на познатото? Нима съм станал уютно настанен в затвора си, страхувайки се да изляза?

С вяра, че притежаването на здравия Ти ум е моята съдба, отново Ти давам позволение да вземеш това одеяло на страха и да го замениш с докосване до края на Твоята дреха (Матей 9:20), дрехата на хвалата (Исая 61:3). Отнеми лъжливите ми утехи и спаси това дете, замръзнало във времето, заседнало да търси сигурност в любимото си одеяло. Няма да се върна там отново.

Yahshua, заявявам, че от този ден нататък умът ми е обновен и единствената ми сигурност ще бъде краят на Твоята дреха. И Авва, ако се опитам да стисна старото одеяло здраво до гърдите си, изтръгни го от мен.

„Зная, че Ти можеш всичко,
и че никакво Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
Ти попита: „Кой е този, който скрива съвет без знание?“
Затова изговорих това, което не разбирах,
неща твърде чудни за мен, които не знаех.
Слушай, моля Те, и нека говоря;
Ти каза: „Аз ще те попитам, и ти ще Ми отговориш.“
„Чувах за Теб чрез слух на ухото,
но сега окото ми Те вижда.
Затова се гнуся от себе си
и се покайвам в прах и пепел.“ (Йов 42:2-6)

В миналото изговарях това, което не разбирах, неща твърде чудни за мен, за да ги позная. Но днес вярата ми е усъвършенствана; чувствам дрехата Му.