Пътят на човека II

Мъж и жена влизат в църквата. След поклонението пасторът започва да проповядва. Жената е напълно погълната, докато мъжът задрямва. Той се старае максимално да остане буден. Тя го побутва, когато службата свърши. Стават и си тръгват.

В продължение на много седмици същият образец продължава. Пасторът забелязва склонността на съпруга и го определя като незаинтересован от духовните въпроси. Чуди се защо мъжът изобщо идва. Други от паството са забелязали и се чудят същото.

Минават няколко седмици от последния път, в който мъжът и жена му присъстват, когато тя се появява сама на службата. След това намира пастора и го пита дали може да говори с него. Пасторът с готовност се съгласява и бързо предполага, че разговорът ще бъде за нейния „незаинтересован“ съпруг. Готов е да служи на сърцето ѝ, ако е нужно.

Когато разговорът започва, пасторът казва: „Не съм те виждал в църквата от доста време. Как си?“

Жената, с потекли по бузите ѝ сълзи, казва: „Заради съпруга ми е.“

„Да, така предположих“, отговаря пасторът.

Тя продължава: „Разбираш ли. Той има рак. Умира. Взима лекарствата си и те го карат да е много уморен и сънлив. Срамуваше се да идва и да заспива, затова просто спряхме да идваме. Изглежда не му остава много време, и искаше да ти предам нещо. Каза, че го е правило толкова щастлив да може да идва и да те вижда, да те слуша да проповядваш. Ти си любимият му учител. Помоли ме да ти благодаря.“

Никога не съди, любими. Никога не мисли, че знаеш какво се случва вътре в някого, само по външния вид на нещата. Грижата отнема време, и ако си готов да си зададеш трудния въпрос — трудно ли ти е да се грижиш за другите?

Изцеление идва от ум, духовно изкупен, който може да признае: „Наистина не ме е грижа за другите хора толкова, колкото трябва; помогни ми, Yahshua. Дай ми сърце (ум), което се грижи за другите повече, отколкото за себе си.“

По-голяма любов от тази никой няма, от това да положи живота си за приятелите си. (Йоан 15:13)