По-голяма мярка

Той ме изведе на широко място; ме избави, защото благоволи в мен. (Псалм 18:19)

Отче, Ти каза да търся лицето Ти, и аз потърсих. Ти знаеш всичките ми мисли и всичките ми намерения. Дори ме учиш повече за самия мен, отколкото някога съм знаел. Ти знаеше всичко, когато си помислил за мен преди основаването на земята (Еремия 1:5).

Трябва да изговоря този вик на сърцето си, това нещо, което гори в мен. Няма да го оставя да заспи. Нуждая се от този запис за него.

Докато търся лицето Ти, това е било с разбирането, че всичко е в Твоите ръце. Времето, пътуването и крайният резултат — всичко е в Твоите ръце. Викът ми към Теб, Отче, е да мога да видя Твоите ръце. Как изглеждат те? Когато бъда докоснат, Твоите ли ръце ме докосват? Докато пристъпвам в „намирането“ Ти, как ще узная, че съм намерил? Има ли събитие, прозрение? Дали процесът на търсене е самото намиране? Все още желая повече, Отче, което ме кара да вярвам, че има толкова много повече. Има толкова много повече, Отче; нали?

Трябва да призная, че „мирът, който превъзхожда разбирането“ (Филипяни 4:7) не е това, което усещам. Изобщо чувство ли е това, Отче, или е състояние на битие? Или е и двете?

Отче, знам, че не мога да се стремя към тези неща с нетърпение и тревога. Знам, че има правилен образец за намирането Ти, когато търся. Поне вярвам, че знам.

Има мигове, в които се боря за мира и радостта. Има мигове, в които хваля и се покланям дори сред голяма болка. Вярвам, че съм разгадал разликата между напъването и послушанието. Знам, че всичко, което съм, или някога ще бъда, зависи от намирането на Теб.

Би ли ми дал позволение да отида на по-дълбоко място с Теб? Сега Те питам, Отче; би ли отворил повече врати към Твоята градина на любов и приемане? Знам, че не мога да получа, освен ако не поискам (Лука 11:10). И така, искам и си напомням, че всички обещания на Силния в Него [Yahshua] са „да“, и в Него „така да бъде“, за слава на Всемогъщия чрез нас. (2 Коринтяни 1:20)

Знам, че Ти вече си доволен от мен, тъй като ме виждаш чрез възкресението на Своя Син, но аз не съм доволен от себе си, Отче. Не осъждам себе си, но знам, че трябва да търся, докато намеря. Не търся, за да заслужа Твоята любов; Ти вече си ми доказал любовта Си. Знам, че има още от Теб, затова търся, за да намеря повече. Моето послушание в това ми носи сила, Отче. Именно в тази сила Те търся сега. Моля Те, Отче, ела при мен в по-голяма мярка.