Безкрайно покаяние?

Зная, Yahweh, че пътят на човека не зависи от него, нито е дадено на човек, който ходи, да оправя стъпките си. Наказвай ме, но с мярка, не в гнева Си, за да не ме унищожиш. (Еремия 10:23-24)

Докъде трябва да стигна с теб? Не беше ли написан Еремия преди да се родиш? Вярвам, беше 2600 години преди. Не ти ли разкри брат ти Еремия тайна? Слушай отново; „Не е дадено на човека да оправя стъпките си.“ Нима той го измисли? Нима това е човешка мъдрост? Не! Това беше откровение, дадено му от Моя Дух.

Казвам ти истината, не си ти този, който да управлява собствените си стъпки. Мое е да водя; твое е да се покоряваш. Защо тогава безкрайното и повтарящо се покаяние?

Позволи Ми да те попитам: изпратих ли Своя Син да бъде разпнат от теб и за теб? И, желая ли Аз да водя, а ти да следваш? Ако отговори „да“ и на двата въпроса, тогава имам последен въпрос. Не съм ли покрил и опазил цялото ти съществуване, от твоите ежедневни дейности до пълното ти изкупление (преобразения ум)?

Слушай Ме, дете Мое. Наистина желая покаяние; то Ми доказва, че виждаш грешката си. Покаянието е здравословен знак, че следваш. Не искам обаче постоянно, повтарящо се покаяние за въпрос, за който вече наистина си съжалявал.

Когато Ме молиш да ти простя, мисли за своя Спасител, Моя Син. Свършено е! Простено! Докато си искрен, забравено е. Защо тогава се държиш за вината след това? Спри! Продължи напред!

Забрави миналите неща; не се спирай на миналото. (Исая 43:18) Правя нещо ново.

Устремявай се напред, дете Мое, устремявай се напред. Простих ти, и „простих“ е минало време. Приех жертвата на Своя Син. Не омаловажавай такъв славен дар, като не вярваш, че си простен. Устремявай се напред към горното призвание, дете Мое. Устремявай се напред.