Това знам

Кога можеш наистина да бъдеш „свободен“? Сложно е, а все пак толкова просто. Просто е въпрос на осъзнаване на „себе си“. Свободата може да дойде само от осъзнаването, че егото съществува като част от твоята плътска природа, и че плътската природа е изцяло беззаконна.

Съчетай това осъзнаване с насаждането на Духа на Yahweh в съвестта, и така идеята за свободата става осъзнаваема, но още не е осъществена. Павел говори за „плът срещу Дух“ и разкрива отчасти отговора, който тук се разяснява. Да, отговорът се крие в тази проста мисъл: „И така, тези, които са в плътта, не могат да угодят на Всемогъщия. Но вие не сте в плътта, а в Духа, ако наистина Духът на Силния живее във вас.“ (Римляни 8:8-9)

Сега осъзнавам, че всичко, свързано с моето „себе си“ (плътската природа), трябва да намалява, за да стане всичко, което Той желае за мен. Аз трябва да намалявам! (Йоан 3:30) Това несъмнено е ключов елемент от образеца на свободата и трябва да преобрази всяка мисъл отвътре; но не е цялостта на образеца.

Следващата стъпка идва от послушанието към първата стъпка; осъзнаването, че „сам от себе си никога няма да бъда добър, никога!“ Чрез постоянното признаване на тази част от образеца, се ражда нова реалност в съзнанието, и тя ще звучи някак така:

„Отче, готов съм за преобразяването, пълна промяна от плътско към духовно във всички области на моя мисловен живот. Вярвам, че първото, което ме прави достоен, е присъствието на Твоя Дух в мен. И когато Ти ме преобразиш и ме освободиш, постоянното осъзнаване на това ще пробуди в мен това изповядване: „Никога не бих могъл да направя това, нито някога бих пожелал тази доброта и чистота, без Теб.“'“

Толкова е — съвършено!