Кой кого съди?

О, деца Мои, ако само съдехте себе си честно, както правеше Шаул (Павел), вашите спорове нямаше да съществуват.

Много малко ме интересува дали съм съден от вас или от кой да е човешки съд; всъщност, дори аз сам не съдя себе си. Съвестта ми е чиста, но това не ме прави невинен. Господарят е Този, който ме съди. (1 Коринтяни 4:3-4)

Виждаш ли, той не казваше, че не съди сам себе си, както личи от самите му следващи думи: „Съвестта ми е чиста.“ Той просто заявяваше, че резултатът от неговата самопреценка не оставя нищо за съдене. Призовавам те да съдиш правилно сам себе си, иначе ще бъдеш съден от Мен и от други. „Защото, ако сами се съдехме, нямаше да бъдем съдени.“ (1 Коринтяни 11:31)

Ако стане необходимо да бъдеш съден от други, слабото дете е онова, което погрешно тълкува укор, направен с любов. Нима не съм ти дал позволение да се грижите един за друг?

Каква работа е Моя да съдя онези извън събранието? Нима не трябва да съдите онези вътре? Всемогъщият ще съди онези извън. „Изгонете лошия човек изсред вас.“ (1 Коринтяни 5:12-13)

Нима не съм допуснал отстраняването на онзи, който нарича себе си брат, но отхвърля укор и добър съвет? Ако все още откажат да слушат, кажете го на събранието; и ако откажат да слушат дори събранието, отнасяйте се с тях като с езичник или бирник. (Матей 18:17) Такъв човек трябва да бъде отстранен от присъствието на тялото Ми.

И все пак остава важно да се прави разлика между укор, направен с любов, и плътско съдене. Укорът, дете Мое, винаги е предназначен да бъде направен с любов и да е от полза не само за онзи, който е укоряван, но и за онзи, който укорява, както и за цялото събрание. Той е за Божествено поправяне и всичките Ми хора се нуждаят от него. Плътското съдене включва осъждане, което никога не идва от Мен, нито е вдъхновено от Мен (Римляни 8:1).

Много от Моите овце са склонни да наричат откритите укори осъждания. Това е особено често при онзи, който получава укора. Няма да ти позволя да се измъкнеш с това. Мъдрият човек се вслушва в укори и това носи живот на душата му. Глупакът се присмива на правилен укор, наричайки го осъждане. (Прочети цялата глава Притчи 13) Ще накажа такова безумие.

Освен това, когато твърдиш, че някой те съди, а той не го е направил, нито е имал такова намерение, това е грях спрямо самия теб. Приеми укора, дете Мое; смирението е Моят път. Така ще те направя да просперираш. Ухото, което слуша животворно изобличение, ще обитава сред мъдрите. (Притчи 15:31)

И накрая, внимавай, любими, защото ако съдиш някой друг, нямаш извинение за това. Когато съдиш друг човек, съдиш самия себе си [казвайки, че вече си определил, че съвестта ти е чиста — 1 Коринтяни 4:4]. Правиш същите неща, за които обвиняваш другите, че правят. Знаем, че когато Всемогъщият съди онези, които вършат зли неща, Той съди справедливо. Макар да си само човек, съдиш другите. Но самият ти вършиш същите неща. Тогава как мислиш, че ще избегнеш съда, когато Всемогъщият те съди? (Римляни 2:1-3)