Това ново нещо

Растящ в теб,
ти, растящ в Мен,
дух, който се въздига,
светлина, изтласкваща мрака,
вътре в теб.
Химикали се променят,
мисловни процеси се менят,
нагласи се разбиват.
Интензивно, а все пак сдържано…?

Интензивно, а все пак сдържано? Какво е това нещо, което все още се задържа, тази въздържаност? Това е основният проблем, нали? Или е парчето плът, което Ти остави в мен, Отче? Трябва ли то да остане? Ще бъде ли винаги така?

Сърцето ми (умът ми) избухва от копнеж да се радвам на победа, която все още не е напълно постигната. Трябва ли? Трябва ли да се радвам напълно, докато има работа, която все още предстои? Мъдра ли е тази въздържаност, разумна ли е и водена от Духа? Има глас, който казва: „Реално ли е; наистина ли си Ти, Отче?“ Тази въздържаност съмнение ли е? Мъдрост ли е? Усеща се безопасна, а все пак се усеща съмнителна. Изкорени я, Отче.

Копнея за истинска свобода, по-дълбока свобода. Копнея за безрезервната свобода на воин, коленичещ пред Теб, предаващ меча си, или на девойка, която осъзнава, че Ти си единственият истински Съпруг. Копнея да бъда напълно предаден на Теб във всичко, заедно с мъдростта да не се хваля със собствените си усилия. Изпълни ме със сърце, което иска да се хвали единствено с Твоето дело в мен. „Той стори това. Погледни. Погледнете моя Татко. Той никога няма да позволи да ме нараниш.“

Сълзи текат, докато пиша това. Докато писалката ми докосва хартията, момчето в мен осъзнава, че никога не бих могъл да изрека тези думи за земния си баща. Как бих могъл да кажа такива думи за някой, който нарани, вместо да защити малкото ми сърце? Прощавам му и се нуждая той да ми прости. Има голяма любов днес, а все пак се питам дали пипалата на въздържаността все още остават.

Не, Отче, тези въздържания не са мъдри, разумни или водени от Духа. Време е да пристъпя в ново място; в ново нещо, където за първи път в живота си получавам лично доказателство, че имам Отец, Който защитава и не наранява. Имам Татко, Който няма да ме отхвърли, дори когато не съм достоен за любов. Мога да живея нов живот без повече отхвърляне, само чиста любов от Отца на любовта, завинаги.

Какво е това въздържание в мен? Ела, Татко. Ела.

Защото Той насища жадуващата душа и изпълва гладната душа с добрини. (Псалм 107:9)