Шлака

Моята болка е моята шлака,
интимно премахвана, докато я няма вече.
Моят гняв е моята шлака,
онова, което някога гноеше, сега е излекувана рана.

Моята гордост е моята шлака,
всички тези дни, държаща ме далеч от Твоето лице.
Моят страх е моята шлака,
Ти добави огън, и любов го замени.

Моята несигурност е моята шлака,
Твоето нежно докосване, Твоят изгарящ огън.
Моето негодувание е моята шлака,
Ти ме пресипа и премахна тинята.

Никога не са присъствали в Твоето присъствие: болка, гняв, гордост, страх, несигурност, негодувание и още много. Те няма да съществуват в идващото Ти Царство, Царство на съвършенство; Царство, въведено от Твоите преобразени хора — вечни свещеници (Евреи 7:17).

Остатък от остатъка,
малцината.
Онези, които избират тесния път,
по тесния път.
Търсачи на шлаката вътре,
съдии на себе си,
пламенно желание да изкоренят
всичко, което не прилича на Теб;
Месия в мен.

Кой ще дойде? Кой ще позволи изкореняването да започне? Кой ще позволи светлината да влезе? Дните са кратки, работниците — малцина (Лука 10:2). Наградата, предложена в изобилие, повече, отколкото можеш да поискаш или да си представиш (Ефесяни 3:20).

Има път. Предай се. Предай волята си и се съобрази с Неговата. Спри борбата; спри да удряш вятъра. Освободи битката на Него. Ти хвалиш; Той се сражава. Ти благодариш; Той пази границите. Ти служиш; Той дава заповед на Малахим (мислите на Yahweh, посадени в съвестта).

Предай се! Освободи всичко. Предай го. Той чака. Дните са кратки.