Семена на съмнение

Отче, идвам със сърце (ум) на разкаяние, съжаление за цялото човечество. Защо сме толкова бързи да се обръщаме? Защо е толкова лесно да забравяме?

Когато водата се превръща във вино, колко сладко се радваме. Когато виното свърши, се питаме дали Ти би, или дори би могъл, да го сториш отново. Когато изцеляваш слепия, стоим смаяни в почуда. После, скоро след това, се питаме дали ще го сториш за нас. Виждаме как превръщаш мрака в светлина и правиш кривите пътища прави пред нас (Исая 42:16), а все пак грешно се питаме дали ще ни доведеш докрай, както обещаваш?

О, Отче, ако има семена, които не искам да сея, това са семената на съмнението. Защо сме такива? Какво има в нас, което непрекъснато забравя или избира да се съмнява, че си обещал да ни покриваш от началото до края?

Да, Отче, изглежда, че Ти носи слава, когато семената на съмнението биват величествено надвити от вярата, но именно съмнението ме тежи. Съмнението в Теб пречи на моя растеж. Моето неверие Те безчести и за това се извинявам.

Покажи ми пътя, Отче. Отново Ти предавам всички семена на съмнението, докато вече ги няма. Моля, вземи ги, Отче. Нека почвата, върху която съм ги пръснал, изсъхне, и разори новата почва на сърцето ми с присъствието Си (Еремия 4:3-4).

Като Го видяха, Му се поклониха; а някои се усъмниха. И Yahshua дойде и им говори, казвайки: „Всяка власт Ми е дадена на небето и на земята.“ (Матей 28:17-18)