Какво правиш?

Реалността, истинската реалност, съществува само там, където няма човешка намеса. Тя съществува между теб и твоя Създател в горнилото на пречистващия огън (съд за всяка мисъл, която мислиш). Всичко в теб е разкрито и оголено. Той влиза със сила, осветявайки всяка пукнатина на сърцето ти (ума). Всяко действие, всяка дума, всяко дело и всичките ти „тайни подбуди“ са разкрити. Няма да има чакане. Стоиш лице в лице с Него сега!

Твоите чувства: голи, засрамени, разкаяни, сами и оголени. Питаш се какво е останало. Знаеш, дълбоко в себе си, че няма връщане назад. Когато Той те разкрие, дава да знаят и другите. Пряко или косвено, другите знаят. Няма повече как да скриеш истинския себе си.

В този момент няма значение дали другите знаят. Виждаш го! Каквото и да е било премахнато, не е било от Него; и толкова много е било премахнато, толкова малко изглежда, че е останало. Всъщност, останалото е чисто и свято; останалото е „истинският ти“. Не можеш да бягаш от това! Оголен докрай, остава само онова, което е от Него.

Прекара всички тези години в бягство и криене, и в един миг лъжите са разкрити. Слабостта, бунтът, несигурността и страхът — всички са изложени на показ. Всеки може да види в какво си вярвал в миналото, защото онова, в което си се превърнал, е било резултатът. Сега погледни какво е останало; не е много. Онова, което е било премахнато, сега е изложено на показ за всички чрез онова, което остава в новото създание, оставено след него.

Именно заради „Месия в теб“ имаш надежда (Колосяни 1:27). Нуждаеш се от нея; тя е всичко, което имаш. Държиш се за обещания, все още неизпълнени. Болезнено е; това е брутално осъзнаване на това колко много е трябвало Той да премахне. „Просто спри да съществуваш“ е новото чувство, което толкова често изпитваш за собствения си живот.

Питаш се дали страданието ти прави другите щастливи. Един глас говори: „Ще възстановя. Ще поправя. Това беше за добро. Не се отказвай. Мечтай отново.“ Плачеш. Това е, което правиш. Плачеш, надяваш се и се държиш.

Внимавайте да не отхвърлите Този, Който говори. Защото, ако онези, които отказаха да послушат оногова, който ги предупреждаваше на земята, не избегнаха наказанието, много повече ние няма да избегнем, ако се отвърнем от Онзи, Който говори от небесата, Чийто глас разтърси тогава земята; а сега е обещал, казвайки: „Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето.“ А това „Още веднъж“ показва премахването на нещата, които могат да се разклатят, като направени неща, за да останат онези, които не могат да се разклатят. Затова, понеже приемаме царство, което не може да се разклати, нека имаме благодат, чрез която да служим благоугодно на Yahweh, с благоговение и страх и трепет пред Всемогъщия. Защото нашият Силен е огън изгарящ. (Евреи 12:25-29)