Молитва по Псалм 139

„Ти ме ограждаш отзад и отпред, и слагаш ръката Си върху мен.“ (ст. 5) О, колко обичам тази мисъл, като мисълта за новородено, сгушено в пелени. Закрила, Отче, Твоите силни ръце ме носят и ме пазят. Ти винаги си тук, за да ме водиш, винаги бдиш над мен. Нуждая се от това, Отче, от докосването в дълбините на душата ми, което носи топлина и утеха.

Имам тези образи в ума си; образи, създадени чрез вяра. Обичам, че дните ми са преброени (Йов 14:5) и нито един няма да бъде пропуснат. Нищо не ще ми се случи, което не е било определено от Теб. Нищо не ще влезе, което не е било позволено.

Трябва да знам тези неща. Трябва да усетя, да схвана съзнателно Твоята любов. Имам този копнеж в сърцето си, това желание, което гори вътре в мен, желание да усетя Твоята любов. Копнея умът ми да бъде обгърнат от Твоята любов, така че всичките ми мисли да бъдат пропити от Теб.

Трябва ли да работя, за да я усетя, Отче? Дали не се старая твърде много? Знам само онова, което съм постигнал до този момент. Всичко ново трябва да дойде от Теб.

Моля, донеси нещо ново, Отче, повече любов и по-дълбоко разбиране. Искам да усетя мислите Ти за мен, мисли, преброени като песъчинките (ст. 18). Искам да ги усетя всичките.

Трябва да знам какъв съм. Вземи думите от тази страница и ги постави вътре в мен. Научи ме как да приемам Твоята любов. Отстрани всичко, което ме възпира от пълната мяра.

Ела, Yahshua; дари ми тази нова мечта, тази мечта да Те позная напълно. Идвам с вяра и моля за ново нещо, свежо нещо: нова утеха, нова любов и нови мисли, които внасят яснота в Твоята истина.