Не мога; няма да; трябва!

„Който намери живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.“ (Матей 10:39) Как да умра и все пак да се надявам, Отче? Как да Ти дам всичко: вяра, семейство, свобода, кариера? Трябва ли да Ти дам жена си, Отче? Мога ли все още да живея изобилния живот, който Ти обеща, ако тя остане сама или стане на друг?

А децата ми, Отче? Трябва ли да повярвам, че биха могли да живеят без ежедневното ми присъствие, сякаш без баща, и все пак да имат радост? Или бих ли могъл все още да Ти вярвам, ако бъдат отгледани от чужд човек или вълк, извън обсега на ръката ми?

Викам към Теб, Отче, от най-дълбоките места, докато се противя на загубата на живота си. Моля за движение на ръката Ти. Не знам как да загубя живота си. Не мога; няма да; аз… аз ги обичам. Обичам ги с Твоята любов, любов, която никога не пропада. Те са моята следа от добро на земята. Как мога да ги пусна? Как да загубя живота си? Как да намеря живота си? Не знам как. Не мога; няма да!

Чуваш ли дълбините на моето отчаяние, докато викам? То би могло да съборя градове. Всичко в мен вика. Не мога; няма да; аз… трябва!

Това е пустинно място. Хванат съм между смъртта, която е необходима, и живота, който Ти обещаваш. Хванат съм по средата. „Хвани непознатото“, казва душата ми. „Пусни, после хвани.“ Плътта ми се държи здраво и за двете страни. Това се усеща като смъртта на единственото нещо, което не мога да понеса. Не мога; няма да; аз… трябва! Това е моята смърт.

Изправен пред това сега, по един или друг начин умирам. Ако се предам на плътта, умирам. Ако се предам на Духа, умирам. Отче, какво ще остане от мен? Ще намеря ли живота си? Човекът, който бях, го няма вече.

Ти намери отново малкото си момче, Татко. Авва, моля Те за помощта Ти. Помогни, Татко. Всемогъщият е [моето] прибежище и сила, винаги готова помощ във времена на беда. (Псалм 46:1)

Бележка към нашите читатели: По времето на написването на това Майкъл беше в затвора. По времето на тази публикация той все още остава в затвора. Молете се за него.